Ричард Леймън - Плът

— Няма на кого да се обаждам — промълви тя.

— А родителите ти?

— Те живеят далеч.

— Можеш да им съобщиш, ако желаеш.

— Няма нужда да ги безпокоя. Ще изпаднат в истерия като разберат какво ми се е случило.

— Ами гаджета?

Много елегантно, помисли си Джейк. Успя да го вмъкнеш непринудено. Чувстваше се донякъде засрамен.

— Разделихме се — обясни тя. — Тази вечер всъщност. Знаменита вечер общо взето — след като помълча известно време тя добави: — Вероятно трябва да му звънна сутринта, за да му кажа, че съм жива и здрава.

— Добре. Само не му съобщавай къде си.

— В никакъв случай.

Отпред бе къщата на Джейк. Той реши да заобиколи квартала, преди да въведе Алисън вътре. Като предпазна мярка, убеждаваше се той.

— Не мислиш, че някои е изпратил Роланд, нали? — попита тя.

— Разбира се. Но той междувременно може да се добере до някого. Ако никой не знае къде си, ще е по-безопасно.

— Има още нещо, което не ми казваш, нали?

Джейк се поколеба, след това промълви:

— Да.

— И е свързано с гърба на Роланд.

— Много си досетлива — усмихна й се Джейк.

— Трябва да е доста опасно, след като се страхуваш да ми го кажеш.

— Историята е дълга, а и ние почти стигнахме.

— Може да е нещо, което е редно да знам.

Джейк не отговори. Взе последния завой, провери дали не ги следва жълт фолксваген и сви по алеята към къщата.

Алисън задържа полите на нощницата, за да им попречи да се вдигнат, докато слиза от колата. Джейк затвори вратата след нея. С ръка върху кобура на револвера тръгна заднешком по моравата. Въртеше глава наляво-надясно и оглеждаше наоколо, сякаш очакваше Роланд да се втурне към тях от тъмнината.

Не беше нервен обаче. Просто предпазлив. Алисън се чувстваше в безопасност с него. Не и се нравеше, че ще я остави само след минути.

Той отключи вратата. Алисън го последва вътре. Светлините бяха запалени, пердетата — дръпнати. Топлината в къщата бе приятна след прохладата навън.

— Чувствай се като у дома си — покани я Джейк. — Кухнята е ей там.

Той се отправи нататък. Алисън започна да разкопчава жилетката, но спря, когато се сети с какво е облечена.

Джейк запали лампата.

— Има храна, безалкохолни, бира в хладилника. Взимай каквото искаш — той посочи към един от шкафовете. — Там пък има алкохол, ако решиш, че ти трябва.

— По кое време си ляга дъщеря ти обикновено?

— О, Кими не е… — той леко се засмя. — Ако ще се цаниш като детегледачка — колко взимаш на час?

— Когато се занимавах с това — по пет долара на час. За Кими ще е безплатно.

— Слава Богу, защото тя не е тук — излязоха от кухнята. — Диван — обяви той и застана пред него. — Тук ще се изтегна, когато се върна. Телевизор.

Наведе се и взе уреда за дистанционно управление от масичката. За демонстрация включи и изключи телевизора. Усмихна се малко самодоволно.

Алисън го последва в банята. Той запали лампата.

— Можеш да вземеш душ или вана — продължаваше той като леко се изчерви.

— Добре би ми се отразило.

— Има пешкири ей в онзи шкаф.

Той кимна, когато минаха покрай затворена врата.

— Стаята на Кими. Леглото й ще ти е малко.

Отвори вратата на дрешника и извади чаршафи и възглавница. После влезе в стаята си. Запали осветлението. Леглото не беше оправено. Алисън предположи, че е спал, когато са му позвънили тази вечер.

Той пристъпи към леглото.

— Искаш ли да ми помогнеш да го приготвим? — попита той.

— Ще се справя сама — увери го Алисън.

— Ами…

— Няма проблеми. А и така ще имам с нещо да се занимавам, след като излезеш.

Тя всъщност лъжеше. Нямаше никакво намерение да използва леглото му и да го кара да спи на дивана, след като се върне от издирването на Роланд.

Джейк остави чаршафите и възглавницата на края на леглото. Влезе отново в дрешника. Когато се появи, държеше пушка.

— Стреляла ли си някога с такова оръжие?

Алисън кимна.

— Излизала съм с татко на лов за патици няколко пъти. Всъщност доста повече от няколко пъти.

Той й подаде пушката.

Тя я взе.

— Дръж я до теб. Само не ме застрелвай, когато се върна.

Алисън се усмихна.

Изведнъж лицето му пребледня.

— Какво има? — попита тя.

— Може би съветът ми не е чак толкова за следване — той седна на леглото и я погледна намръщено. — Искам да залостиш вратата на спалнята, преди да си легнеш. Ако се опитам насила да вляза, използвай пушката.

— Ти луд ли си?

— Не очаквам нещо такова да се случи, но… Когато позвъня сутринта, ме дръж на прицел и ме накарай да сваля ризата си. След това добре огледай гърба ми. Ако има издутина, сякаш змия се е настанила до гръбначния ми стълб, застреляй ме. Опитай се да уцелиш подутината. Ако не успееш, то вероятно ще излезе от мен веднага щом умра и може да тръгне към теб.