Ричард Леймън - Плът

Джейк пъхна лика на момичето в джоба на ризата. Събра останалите изрезки и ги изсипа в кошчето.

Сутринта щеше да извади разрешително за обиск. Стаята щеше да е заснета и претърсена сантиметър по сантиметър, всяка вещ щеше да е проверена за отпечатъци, цялото пространство — проверено за косми, нишки от плат и други частици, които могат да уличат Роланд.

Джейк взе снимката с размери двадесет на двадесет и пет сантиметра и, напусна.

Джейк излезе от общежитието „Бакстър“. С колата обиколи улиците около университетското градче в търсене на жълт фолксваген костенурка със знаменце на антената, но не се надяваше да го зърне. Всъщност мечтаеше да се прибере вкъщи и да се увери, че Алисън е в безопасност. От друга страна съзнаваше, че е длъжен да продължи търсенето.

Първо — улиците около университетското градче. След това — ресторантът „Оукуд“.

Ужасяваше се от мисълта да отиде до ресторанта и да влезе в тъмната сграда. Колкото повече обикаляше улиците обаче, толкова по-сигурен бе, че Роланд е именно там. Проклетото същество сякаш се бе привързало към мястото. А и там бе оставило яйцата си.

Джейк съзнаваше, че нарочно се бави.

Сви на север от университетското градче по Съмър стрийт.

Преди да се отправя натам, ще се прибера и ще си навлека екипировката, помисли си той. Няма да отида в „Оукуд“ без ботушите и кожените дрехи. Роланд може и да е мъртъв, а съществото да не е намерило къде да се приюти.

А и така ще имам възможност да видя Алисън.

Зачуди се дали вече е заспала.

Хвърли поглед към страничната улица. Зърна фолксваген до бордюра и натисна спирачките. Погледна в огледалото за обратно виждане. Отзад бе чисто. Даде на заден ход, спря и се загледа в колата.

Беше паркирана до стълба на улична лампа, която не светеше. Колата бе на тъмно. Джейк не успя да различи цвета на автомобила.

На антената обаче имаше знаменце.

Това бе колата!

Сърцето му лудо заби, докато обръщаше. Насочи се право към фолксвагена, фаровете му го осветиха.

Жълт.

Имаше някой на шофьорското място.

Потресен, Джейк гледаше през стъклото.

Мъжът във фолксвагена не помръдна. На светлината на фаровете лявата страна на лицето му изглеждаше черна.

Това трябва да е Роланд.

Джейк отвори вратата на своята кола. Сниши се зад нея, извади револвера и се прицели.

— Излизай от колата! — провикна се той.

Роланд не помръдна.

Джейк повтори нареждането.

Роланд остана все така неподвижен. Беше мъртъв, припаднал или се преструваше.

Джейк се отдели от вратата. Като продължаваше да държи револвера си насочен към Роланд, тръгна бавно напред. Стараеше се да не изпуска от очи Роланд зад стъклото, но откри, че погледът му е насочен към паважа.

Съжаляваше, че не е с ботушите. Въпреки че носеше чорапи, чувстваше глезените си оголени.

Сети се за мачетето в багажника на колата. Спря и обмисли дали да не се върне да го вземе.

Предният капак на фолксвагена бе на не повече от два метра от него. Той се взря в тъмнината под предницата на колата.

Погледна Роланд.

Дясното око бе отворено. То сякаш го наблюдаваше.

Този тип е мъртъв.

Шибаната змия може да е навсякъде.

Например — под колата, и да изчаква да се приближа.

Кожата на тила на Джейк настръхна.

Отстъпи заднешком, отиде до багажника и затърси ключовете из джоба. Намери ключа за багажника. Успя да го навре в ключалката и завъртя. Капакът подскочи нагоре и закри гледката. Сграбчи мачетето и бързо стъпи встрани.

Роланд не бе помръднал.

Джейк не забеляза нищо, което да пълзи към него по паважа.

С мачетето в дясната ръка и револвера в лявата той скочи на тротоара и приближи пътническата врата на фолксвагена. Бе достатъчно близо и забеляза, че прозорецът е вдигнат. Бързо се върна към средата на улицата. Прозорецът от страната на шофьора също бе затворен.

Независимо дали Роланд бе жив или мъртъв, змиеподобното същество бе още в колата. Вероятно. Или е в Роланд, или е извън него, но е попаднало в капан.

Джейк пристъпи към прозореца от страната на шофьора и надникна вътре. Хвърли поглед към дупката, която зееше на мястото на лявото око на Роланд, но бързо го отмести.

Тялото на Роланд се килна назад. Когато главата му почти се облегна на седалката, Джейк видя окървавената предница на ризата. Позицията, която зае, пречеше на Джейк да види гърба и врата му.

Светлината на фаровете не достигаше до долната част на колата. Дори съществото да бе върху някоя от седалките или на пода, Джейк нямаше да успее да го види.