Ричард Леймън - Плът

Джейк пристъпи към левия, наведе се, погледна зад висящите дрехи. Нямаше никой. Пристъпи към другия. На закачалките нямаше дрехи. Това му даде възможност бързо да се увери, че и там няма никой.

Доволен, че е сам в стаята, прибра револвера в кобура.

Ако това бе гардеробът на Роланд, то къде бяха дрехите му? Да не би Роланд вече да е бил тук, да си е прибрал багажа и да е побягнал? Изглеждаше малко вероятно, че някой в неговото състояние ще се върне за багажа си, преди да се омете. А и не се виждаше кръв.

Като се сети за багажа, Джейк клекна до по-близкото легло и издърпа куфара отдолу. Не беше затворен. Отметна капака. Куфарът бе пълен със сгънати дрехи. Тениската най-отгоре беше с надпис. Вдигна я, разгърна я и прочете: „ВАМПИРИТЕ СЪЩО ИСКАТ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ!“

Джейк постави обратно тениската и бутна куфара под леглото.

Очевидно Роланд бе възнамерявал да пътува.

Да изчезне от града, преди облаците съвсем да се сгъстят. Може да е възнамерявал да обикаля по пътищата като шофьора на микробуса и да убива всеки път, когато му се отдаде възможност, оставяйки след себе си полуизядени трупове в плитки гробове.

Но не бе идвал за куфара.

Още не.

Няма да се върне, реши Джейк. Сляп е с едното око, може да има увреждане на мозъка вследствие пробива на палеца на Алисън и му липсват два пръста, откъснати от куршума на Рекс Дейвидсън. Има прободна рана в гърдите — макар вероятно и не особено сериозна. Но най-малкото трябва да е в шок и изнемощял от загубата на кръв. Последното нещо, за което ще се сети, е да дойде да прибира куфара.

Ако въобще още се сеща за нещо в този момент. Ако вече не е починал.

Джейк седна на леглото. На отсрещната стена имаше плакат на актрисата Хидър Локлир. Загледа се в стройните й голи крака и мисълта му се върна към Алисън.

Може би не бе особено добре да я остави сама.

В безопасност е, опитваше се да се убеди той.

Не можеш да си сигурен.

А защо да не се върне?

Най-доброто, което можеш да сториш за нея, е да заловиш Роланд. Преди да умре и преди проклетото змиеподобно същество да се намърда в някой друг.

На поличка под плаката имаше портрет в рамка. Младият мъж на снимката вероятно беше съквартирантът на Роланд — Джейсън, който бе изчезнал със Силия.

Може и Роланд да има снимка, помисли си Джейк. Хвърли поглед през рамо. Стената бе облепена с мрачни картинки, очевидно изрязвани от списания. Повечето от заснетите актьори не бяха познати на Джейк, но все пак успя да разпознае Джанет Лий в сцената в банята от филма „Психо“. На друга снимка бе убиецът Фреди от „Кошмарът на Елм стрийт“ — с мека шапка и ръкавица с дълги ножчета за бръснене, закрепени към върховете на пръстите. Имаше и някакъв зловещ тип, вдигнал трион над главата си. Както и група зомбита, като едното дъвчеше откъсната човешка ръка.

Джейк поклати глава. Змиеподобното същество определено си бе намерило подходящ стопанин. Съвпадение?

Сети се, че търси снимка на Роланд. Щеше да му е от полза, ако знае как изглежда.

Изправи се и отиде в дъното на стаята. На бюрото нямаше нищо, освен туба лепило и ножница. Отпускайки се на стола, Джейк издърпа централното чекмедже и зяпна.

Беше открил мечтаното изображение на Роланд.

Прилоша му, когато го видя.

Части от човешко тяло обкръжаваха ухиленото лице: гърди, торсове, задници, вагини и няколко ръце и крака.

Те не бяха изрязвани от списания. Имаха дебелината на фотографии.

Единствената част от анатомията на момичето, която не плаваше около главата на Роланд, бе лицето й.

Може би Силия Джеймърсън, помисли си Джейк.

Капка пот падна върху лявото око на Роланд. Джейк я забърса с ръкав, след което изтри лицето си.

Извади снимката от чекмеджето. Отдолу лежеше рамката.

Значи Роланд не я бе поставил обратно, след като е приключил творението си.

Кошчето за отпадъци беше между двете бюра, тикнато назад до стената. Джейк се наведе над него. Покритото с бял найлон дъно бе посипано с изрезки. Той изпразни съдържанието, седна на пода и затърси.

На повечето от снимките липсваше лицето на момичето, фотографът очевидно е бил по заинтересуван от по-интимните й части — повечето от които бяха изрязани, и затова на снимките се виждаха предимно крайници.

Джейк откри три снимки с лице на момиче. И на трите бе едно и също лице — на едно и също момиче.

Не беше Силия.

Не беше мъртва. Поне не в момента, когато е била заснета. Хилеше се предизвикателно. Ближеше устните си. На една от снимките смучеше средния си пръст.