Ричард Леймън - Плът

Имаше само един начин да се провери дали все още е в гърба на Роланд: да отвори вратата, да го килне напред и да погледне.

Нямаше да го направи.

В никакъв случай.

Джейк прибра револвера в кобура. Наблюдавайки Роланд, той отиде заднешком до колата, седна до кормилото и извади кутия кибрит от жабката. Излезе. По същия начин стигна до багажника, откъдето взе туба с бензин.

Изсипа от течността последователно върху бордюра до фолксвагена, върху паважа отзад, до шофьорското място и отново на паважа — и този начин затвори цял кръг. След това обля колата и направи връзка между следите от бензина — от нея до кръга, който я заобикаляше. Най-накрая се наведе и изсипа бензин и под шасито.

Спря, едва когато тубата почти се изпразни. Искаше да му остане малко бензин. За всеки случай.

Затвори тубата. Бързо се отправи към паважа като внимателно прескочи влажния кръг. Постави тубата зад гърба си, наведе се, запали клечка и я докосна до паважа.

Нисък синкав пламък с проблясъци от жълто и оранжево тръгна в двете посоки. Срещаше напречни пътечки и по тях се отправи към колата.

Джейк взе тубата и отстъпи. Докато стигна до другия бордюр на улицата, колата представляваше пламтяща клада. Усещаше как топлина обгръща дрехите и тялото му. Пожарът караше листата на близките дървета да проблясват, а прозорците на жилищните сгради отзад — да просветват. Пламъците се отразяваха в капака и в предното стъкло на неговата кола.

Паркираният зад фолксвагена автомобил като че ли бе на безопасно разстояние.

Зачуди се дали да не премести своята кола.

Или себе си.

Съскащи, гърмящи звуци идваха откъм пожара. След това едно остро пукване накара Джейк да трепне. Чу стъкла да се разбиват на паважа.

— Господи! — прошепна той.

Втурна се напред, докъдето не го спираше горещата вълна. Като засенчи очите си, той се взря сред пламъците, които излизаха от счупеното стъкло до шофьорското място.

Нищо не излезе.

Докато наблюдаваше, пламъците обгърнаха Роланд. Запълзяха отдолу на тялото му, плъзнаха по лицето и подпалиха косите му. На Джейк му се повдигна, когато лицето почерня и зацвъртя. След това гъст дим скри ужасната гледка.

Джейк чу далечни гласове:

— Пожар!

Чу как още прозорци се пукат.

В следващия миг кръжеше около колата, размахваше мачетето и се взираше през пламъците в един или друг отворен вече прозорец. Дим излизаше отвсякъде. Но нищо друго.

Засега.

Резервоарът на колата гръмна с приглушен тътен. Джейк отстъпи назад, когато усети топлинната вълна. Парче стъкло прелетя покрай бузата му. Друго се заби в бедрото му. Извади го. Колата все още се тресеше от взрива.

Сега бе като в ада.

Шибаната гадина се е опекла, помисли си Джейк. Опекла се е. Няма я.

За пръв път забеляза, че няколко души го наблюдават от другата страна на улицата. Обърна се. Още толкова бяха на моравата пред жилищния блок. Пристъпи към двама млади мъже — вероятно студенти. Единият бе с халат, другият — само по къси гащета. И двамата отстъпиха назад. Нищо чудно, помисли си Джейк. Не съм в униформа. Държа мачете.

— Полицай съм — провикна се той. — Един от вас да се обади в пожарната.

— Вече го сторих — обади се някаква брюнетка по пижама. — Надявам се, че не е имало човек в колата.

— Никой жив — отвърна Джейк.

— Как започна? — попита младежът по гащета.

Джейк само поклати глава. След това се обърна. Пожарът не бе изгаснал. Някой от застаналите от другата страна на улицата се придвижваха напред, за да могат по-добре да виждат.

Когато Джейк се втурна през улицата, някои от тях отстъпиха, а една млада двойка побягна като жената се разпищя. Очевидно бяха пропуснали информацията, че е ченге. Или не можеха да имат доверие на тип, било той ченге или не, който търчи наоколо с мачете.

— Всички да се отдръпнат! — извика Джейк. — Пожарникарите са на път.

— Има някой в колата! — изкрещя мъж, сочейки с пръст.

— Отдръпнете се — предупреди Джейк.

Една от жените се извърна, приведе се и повърна.

— Отнася се за всички, отдръпнете се! Отдръпнете се на тротоара. Ей сега ще дойдат пожарните коли.

Млада двойка не обърна внимание на предупреждението му. Стояха до тубата с бензин на Джейк и си шепнеха. Момичето беше с горнището на пижама. Момчето носеше долнището. Момичето се наведе и взе тубата.

По дяволите, помисли си Джейк.

— Не пипай! — рязко нареди той. — Това е улика. Подпалвачът може да е оставил отпечатъци.

Умно го измисли, похвали се той мислено.