Ричард Леймън - Плът

Лицето и дрехите на Джейк бяха изцапани със сажди. Единият крачол на светлокафявите му панталони бе раздран на бедрото и изцапан със засъхнала кръв.

— Какво е станало с крака ти?

— Заби се парче стъкло. Не е страшно.

Той измъкна ризата от панталоните, разкопча я и я свали. След това се обърна с гръб.

Алисън се приближи. Миризмите станаха още по-остри, но гърбът му изглеждаше нормално. Протегна лявата си ръка и прокара пръсти по гръбнака. Не напипа никаква подутина. Кожата му бе хладна и влажна.

— Ако се изключи вонята, която излъчваш, си добре. Какво стана?

Джейк се обърна с лице към нея.

— Намерих Роланд. Мъртъв е. Беше умрял, преди да го открия.

Алисън кимна. Изведнъж усети как й прилошава и не знаеше дали е от миризмата, която идваше от Джейк, или от информацията, че Роланд е мъртъв. Аз го убих, мина й през ума.

Хубаво е, че е мъртъв.

Аз го убих.

Беше при самозащита. Заслужаваше да умре след онова, което стори на Хелън… и вероятно на Силия.

— От изваденото око ли? — пророни тя.

— Имаше рана в стомаха, когато го открихме. Май тя го е довършила.

— Рана в стомаха? Значи не съм го убила аз?

— Не си ти.

— Слава Богу.

— Най-добре да си взема душ, преди да припаднеш от моята миризма. Изглеждаш доста пребледняла.

Тя кимна.

— От какво е тази миризма?

— Намерих Роланд в колата му, паркирана в странична улица близо до университетското градче. Не исках да рискувам… Помниш ли онова змиеподобното, за което ти разказах.

— Мисля, че никога няма да го забравя.

— Е, облях колата на Роланд с бензин и я запалих. Докато той беше вътре.

— Господи!

— Идеята ми бе да изгоря змиеподобното същество. След това съдебният лекар го разряза, за да видим дали ще открием съществото — Джейк поклати глава. — Нямаше го в него. Смятаме, че то е излязло през стомаха му. Вероятно от това е раната, която го е довършила. Разбрало е, че Роланд бере душа и няма да му е от полза.

— Напуснало го е… Като чудовището в „Извънземното“?

— Нещо подобно. Надявам се, че Роланд вече е бил в колата, когато е станало. Всички прозорци бяха затворени. И ако съществото е било в колата, почти със сигурност трябва да е мъртво. След като огънят бе загасен, претърсих сред останките. Не открих следи от съществото, но това още нищо не значи. Може да е станало само на купчина пепел.

— Значи може да е умряло, но може и да не е!

— Ще предположим, че е живо, докато не се уверим в противното.

— И ако е живо?

— Тогава ще се опита да влезе в някой друг и ще сме горе-долу там, откъдето започнахме. Съжалявам. Щеше ми се да мога да ти кажа, че цялата тази каша е приключила.

— Но може и да е.

— Готов съм да се обзаложа на едномесечната си заплата, че проклетото нещо е мъртво. Но не бих се обзаложил срещу живота ти — той изтри лицето си с ризата и размаза потта и саждите. — Най-добре да се изкъпя сега.

Мина покрай Алисън и се отправи към коридора.

Когато дочу звука от течаща вода, тя си даде сметка, че не е помръднала, откакто Джейк излезе. Придърпа пушката до вратата и я опря на стената. Сложи отново веригата.

Отвратителната миризма все още изпълваше стаята. Разтърси се в кухнята и намери кутия свещи в чекмеджето. Запали три, покапа восък върху хартиени чинии и ги закрепи. Отнесе ги в хола и ги постави върху масичката.

Седна на дивана и подпря крака на масичката между две от свещите.

Зачуди се дали Джейк ще се върне в хола, след като свърши с банята. Можеше да изпият заедно по една напитка.

Той бе минал през кошмар тази нощ. Изгорил бе Роланд. Гледал бе как съдебният лекар разрязва трупа. Миризмата, която не можеше да различи…

И ми се извини, че не може да ми съобщи по-приятни новини.

Свещите може да не му харесат. Биха го подсетили за станалото по-рано тази вечер.

Алисън подуши въздуха. Миризмата сякаш бе понамаляла. Духна свещите и ги отнесе обратно в кухнята. Отиде до входната врата. Открехна я, колкото да надникне навън и отново я затвори. Свали веригата и я отвори със замах.

Въздухът ухаеше чудесно. Бризът развя косите й. Усещаше как приятно и хладно гали тялото й. Разкопча жилетката. Вятърът я погали през нощницата, тръгна по голите й крака. Беше й така приятно, както и преди, когато бе застанала гола до прозореца на спалнята си. Но в следващия момент вече не й бе толкова приятно, щом си припомни как се събуди и завари Роланд върху себе си. Простенвайки, тя хлопна вратата. Облегна се на нея и склони глава.

— Алисън?