Ричард Леймън - Плът

Извърна се. Джейк стоеше по хавлия в началото на коридора.

— Добре ли си? — попита той.

— Не особено. А ти?

— По-добре съм.

— Отворих, за да влезе малко свеж въздух.

Видя как погледът му тръгва надолу по тялото й, след това — обратно към лицето й. Точно навреме, за да забележи как се изчервявам, помисли си тя.

— Май е време да си лягам — обади се Джейк. — Не искаш ли да си сменим местата? Убеден съм, че в леглото ми ще ти е много по-удобно.

— На дивана ми е добре. Наистина.

— Както решиш — той потърка брадичка. — Е, ще се видим сутринта, Алисън. Наспи се добре.

— Да. И ти.

Той се обърна. Алисън се погледна. Имаше какво да види, помисли си тя. И той го забеляза, но не се възползва. Слава Богу. Щеше да е неловко, ако бе решил, че е някаква покана.

Дали все пак не беше покана, зачуди се тя. Защо не си дадох труда да загърна жилетката, когато се обърнах към него?

Вероятно си мисли, че го направих нарочно.

Обзалагам се, че затова побягна толкова бързо. Дойде вероятно с намерението да си поприказваме. Видя ме така и реши, че е по-добре да се оттегли бързо.

Подплаших го.

Не се ласкай, смъмри се тя. Напусна, защото денят му е бил дълъг и изморителен. Вероятно никак не се е впечатлил нито от мен, нито от нощницата ми.

Тя свали жилетката. Така както бе права, я сгъна и се загледа към коридора.

Джейк вероятно вече е легнал.

Алисън тихо прекоси стаята и загаси лампите. Нямаше нужда от тях сега, когато Джейк бе в къщата.

Приятно й бе да знае, че е в къщата — само на няколко метра от нея.

Алисън легна на дивана и придърпа чаршафа.

Не бе нужно така бързо да се махне, помисли си тя. Трябваше да поговорим.

Представи си как върви по тъмния коридор към стаята му. Как го пита дали вече спи. Как споделя, че още не иска да е сама.

Защо направо не се пъхнеш в леглото му? Ами да. Току-що заряза Евън, защото не се интересува от друго, освен от секс. А сега си готова да легнеш с мъж, когото почти не познаваш.

Не съм. Няма да го направя. Защо въобще мисля за това, и то след всичко преживяно тази вечер.

А за какво искаш да мислиш? За Хелън?

Мерна й се образът на Хелън върху леглото, изкривените очила…

От видението я побиха студени тръпки. Рязко се надигна и се загледа в тъмнината, като едва си поемаше дъх.

Когато Джейк се събуди, стаята му бе изпълнена със светлина. Присви очи и погледна будилника на нощното шкафче. Бе почти десет часа. А кой ден беше? Понеделник?

Претърколи се по корем и зарови глава в меката топла възглавница.

Трябва да ставам, помисли си той. Трябва да… Какво? Да се върна там, където намерих Роланд, да потърся наоколо, да разпитам хората. За какво? Да разбера дали не са видели нещо. Например — змия в тревата.

По дяволите! Звучеше безсмислено.

Трябва обаче да направя нещо. Трябва да се уверя, че съществото е мъртво — ето какво. Щото ако не е мъртво, Алисън…

Тя е тук. Спи на дивана.

А аз — в леглото си. Каква порядъчност. Поздравления, Кори.

Пропусна големия си шанс.

Но нямаше да е почтено да се възползваш.

Знам, каза си той. Много добре знам. Снощи заспа с мисли, колко непочтено ще е… и колко хубаво. Дори само да лежахме прегърнати, пак щеше да е хубаво.

Сети се колко крехка и уязвима изглеждаше тя, седнала зад бюрото на Барни. Стискаше чашата с кафе, сякаш бе някакъв талисман, който ще прогони злото. И после — в колата, когато нощницата почти не покриваше краката й. И когато излезе от банята, а жилетката беше разкопчана.

Набъбналият пенис на Джейк се притискаше неудобно към дюшека. Той се обърна по гръб, за да разсее напрежението.

Много хубаво, мина му през ума. Рицарят в лъскавите доспехи се възбуди.

Извинявай, Алисън.

Алисън. Хубаво име. Алисън Сандърс.

Зачуди се дали още спи. Щеше да му е приятно да я види как спи на дивана. Сигурно спокойно, като малко дете. Не може обаче да си позволи да се промъкне, за да я наблюдава тайничко. Какво щеше да си помисли, ако се събуди и го види?

Иди и направи кана кафе. Занеси й една чаша.

Ще поседим, ще поговорим. Алисън ще е още сънена, а косите й — разчорлени. Може би ще държи чаршафа около себе си, така че и двамата да не се притесняваме от нощницата.

Занеси й халата си. Така ще знае, че намеренията ти са почтени.

Джейк отметна чаршафа. Претърколи се и стана. Беше гол до кръста. Макар ерекцията му да бе спаднала, предницата на пижамата бе все още надигната. Отправи се към шкафа с намерение да облече и горната част на пижамата, преди да рискува да напусне стаята, но се спря в края на леглото.