Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Къде е този район? — попита Уили. — Далеч ли е?

— Това е част от Лос Анджелис — с уважение обясни Бялото ветрило.

— В Лос Анджелис живеят над три милиона души. Нима предлагаш да тръгнем да обикаляме града с коли и да я търсим? Убеден съм, че това не е решението ти.

Уили беше уморен от полета и ядосан заради провалите. Местните членове на триадата бяха безцеремонни хора, но, изглежда, им липсваха изобретателност и коварство.

— Най-почитаеми Шан Чу — рече Бялото ветрило и се поклони, за да покаже сервилност. — Южният централен район е негърското гето, където безпричинно убиват хора. Но ние имаме огромно влияние там, защото местните банди продават китайския бял прах. Ние снабдяваме много пласьори на наркотици. Бандите контролират всичко в онзи квартал, но се нуждаят от нашия хероин. Вече им казахме, че има голяма награда за чернокожата полицайка Таниша Уилямс и нейния бял приятел.

Бялото ветрило погледна стоическото лице на Уо Лап Лин и изведнъж се запита дали не бе направил грешка, като му каза, че разчита на чернокожи да решат този проблем.

— Няма значение дали котката е черна или бяла, стига да лови плъхове — добави той, цитирайки една от известните мъдрости на Дън Сяопин.

Уили почувства, че събитията се бяха обърнали срещу него. Двамата американци се бяха прибрали в родината си и вероятно нямаше да е трудно да предадат откраднатия документ в опасни ръце. Сега времето беше най-злият му враг.

Слухът се разнесе по улиците за по-малко от два часа. Таниша Уилямс бе оценена на петдесет килограма китайски бял прах.

В три часа следобед Лафранс седеше пред магазина за алкохол и пиеше бира. Още го болеше от удара и бе ядосан. От пустинята беше започнал да духа горещ вятър и температурата се повишаваше — нещо, което не помагаше на настроението му. От паркинга зад ъгъла се чуваха гласовете на Сам Лошия и Малката мечка, които тичаха насам-натам и се прицелваха с топката във въображаем баскетболен кош.

— Човече, ако гепя оная гаднярка, с кинтите ще си взема някоя готина слива за чукане — каза Сам Лошия, докато Малката мечка дриблираше на място с топката, без да бърза да играе заради жегата.

— Петдесет кила, така ли рече оня тип? — попита другият и спря да дриблира. — Чист ли е, или говорим за някакви лайна със стотици примеси?

— Не, не е менте. Сигурно е чист. Така каза китаецът — ухили се Сам Лошия.

Малката мечка отново започна да дриблира, заобиколи Сам Лошия и подскочи, все едно се прицелваше в кош.

Лафранс с усилие се изправи, приближи се до тях и попита:

— За каква далавера говорите?

Когато двамата му казаха, Лафранс се усмихна за пръв път, откакто бе преминало въздействието на ганджата. Знаеше, че скоро ще забогатее.

Таниша и Уилър се измъкнаха от Южния централен район в осем и трийсет сутринта, докато местните гангстери още спяха. Закусиха в кафенето до летището, отправиха се на север и в девет пристигнаха в Бевърли Хилс.

— Господи — възкликна тя, когато видя огромната къща, построена в колониален стил на Аутрийч Драйв. — Това ли е домът на чичо ти? Прилича на хотел.

— Той всъщност не ми е чичо. Само го наричам така. Един от най-старите приятели на баща ми. Мой кръстник. Винаги е бил на моя страна.

Уилър паркира ягуара на алеята за коли до фонтана с размери на плувен басейн, който бе охраняван от ято железни скулптури на чапли. От човките им струеше вода.

Кулите на къщата идеално се съчетаваха с колониалната архитектура. Градинарят азиатец метеше листа в едната част на огромното имение. Таниша и Уилър се приближиха до предната врата.

— Чичо Алан е съдия във Върховния съд и важна клечка в Републиканската партия. Ако някой може да ни помогне, това е той.

— Но дали ще го направи? — попита тя.

Уилър сви рамене и натисна звънеца. Леля Вирджиния, изискана шейсет и осем годишна дама, им отвори вратата. Посивелите й коси блестяха. Беше облечена в копринена блуза с къси ръкави и пола на „Шанел“. Бижутата й бяха скъпи, но дискретни. Тя предложи бузата си на Уилър и той я целуна.

— Лельо Джини, това е приятелката ми Таниша Уилямс.

Вирджиния се обърна към Таниша и се ръкува с нея, после каза:

— Заповядайте, влезте. Алан много се зарадва, когато му се обади сутринта. Той е в Ловната стая и се опитва да свърже тонколоните на уредбата. Един господ знае дали ще се чуе нещо.

Минаха през великолепно фоайе, слязоха по три стъпала и се озоваха в голяма стая, украсена с глави на диви животни. Лъвове и антилопи ги гледаха с безразлични стъклени очи. Под стъклената маса, подпряна на слонски бивни, беше просната кожа на зебра. На лавицата на отсрещната стена имаше колекция от добре поддържани оръжия.