Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Тъканите му са напълно съвместими с тези на господин Уо Лап Лин — обясни главният хирург. — Идеален донор.

— Готови ли сте да започнете? — попита Чен Бода и лекарите кимнаха.

— Тогава докарайте пациента, за да стане свидетел на нашата щедрост към него.

След няколко минути Уо Лап Лин се намираше пред стъклото на стаята за наблюдение. Надигнаха леглото му, за да вижда по-добре. Чен Бода влезе в операционната и кимна на един от лекарите. Хирургът, човек с продълговато лице и очи, скрити зад очилата, пристъпи и взе скалпел. После се приближи до уплашения студент, който безпомощно се гърчеше, опитвайки да се освободи от ремъците.

— Ти много обичаш американската демокрация. Изглежда мислиш, че западната луна е по-кръгла от китайската — без встъпление започна Чен Бода. — Но е време да дадеш своя принос за родината.

— Какво ще правите? — попита ужасеният студент.

— Ще ти дам възможност да направиш ценна услуга на любимата си страна — усмихна се възрастният мъж.

Усмивката му беше изненадващо сърдечна и мила, а гласът — успокоителен. Въпреки ужасяващата ситуация това сякаш накара Уан Йен Лам да се отпусне.

— Как ще допринеса? — попита той.

— Ще дадеш нещо, от което родината ти отчаяно се нуждае…

Студентът остана озадачен и се намръщи. Чен Бода направи знак на лекаря, който се приближи до операционната маса. Държеше скалпела така, сякаш беше четка на калиграф. Двата пръста и палецът стискаха дръжката, а другите два пръста бяха близо до острието — похват, който осигуряваше изключителна сила и точност.

Острието блесна, когато той замахна и го заби в сърцето на студента. Момчето конвулсивно потрепна веднъж и изпусна въздуха от белите си дробове. Чен Бода гледаше безучастно как дисидентът се гърчи и тресе. Скалпелът, забит в сърцето му, трепкаше като малка стрела. Младият мъж умря бързо и мъчително. Кръвта от раната се стече по масата и образува локва на пода. Чен Бода се върна в съседната стая и застана пред Уили.

— Направих го за теб, Уо Лап Лин. Не забравяй, че когато щеше да умреш, един добър приятел те предпази от бурята.

После се обърна и излезе от операционната.

Когато слънцето изгря над площад „Тянанмън“, тримата хирурзи работеха усилено. Отстраниха съсухрените от болестта бъбреци на Уили Уо Лап Лин и ги замениха със здравите органи на Уан Йен Лам.

В девет и трийсет и пет го закараха в реанимацията. Жизнените му функции бяха стабилни. Скоро щеше да предприеме дългото пътуване към оздравяването, което отново щеше да го върне на власт.

Занесоха Уан Йен Лам в камерата за елиминация и се отърваха от него бързо и делово. Тялото му беше нарязано на парчета и залято със силна киселина. Втечни се и скоро от него не остана и следа.

Ако Бил Клинтън искаше примери за нарушаването на човешките права, Чен Бода с радост щеше да му помогне.

Уили Уо Лап спа спокойно и сънува баща си. Веднъж в претъпкания им апартамент в Цзюлун, където плачеха бебета, а навън електрическите триони режеха трупове на прасета, възрастният работник във фабриката за рибни консерви бе казал: „Всеки празник има край“. Уили беше десетгодишен и слушаше, докато болният му баща изричаше мъдростите на Конфуций, налагани от председателя Мао. Онези последни, изпълнени с болка години бяха доказали, че Конфуций и възрастният работник имаха право. Уили се разболя тежко и оттам дойде загубата на апетит. Празникът, какъвто представляваше животът му, свърши. Вече не мечтаеше за жени, храна и разкош. Единственото му желание беше няколко минути да не изпитва болка. Сега му бяха дали още една възможност. За пореден път лукавият китайски мафиот бе успял да се задържи на гърба на злия тигър. Отново можеше да се справя с враговете си. Уили се бе завърнал.

Щеше да започне нов празник.

Фоайето на клуба с ограничен достъп „Уестридж“ беше любимото място на Уилър. Пристигаше всяка сутрин около десет, настаняваше се на кожения диван и разгръщаше „Лос Анджелис Таймс“. Напоследък само преглеждаше първата страница, после веднага прелистваше на спорта и прочиташе резултатите. Останалата част от вестника не го интересуваше. По-рано го прочиташе от начало до край, но сега статиите за полицейска бруталност или злоупотреби със средства за политически кампании не привличаха вниманието му. Смътно съзнаваше факта, че кръгозорът му се стеснява, но успяваше да преглътне тези мисли с помощта на шотландско уиски.