Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Твърде дълго се чуди какво да стори. Изведнъж всичко му се изясни. Щеше да разбере какво става, защо бе убита секретарката на брат му и какво правеха китайците в къщата на Прескот. Щеше да разбере кой върти тези номера и най-важното — защо.

След много месеци на душевно вглъбяване и мъчителна нерешителност Уилър Касиди свали часовника от ръката си, за да опази скъпата вещ, и го пусна в джоба си. После отвори остъклената врата на къщичката до басейна и най-сетне се включи в играта.

„Това е нощна маневра. Пригодете очите си към мрака!“ — изкрещя командирът в далечния спомен на Уилър.

Той спря и даде възможност на очите си да привикнат с тъмнината, както го бяха учили преди петнайсет години. Изведнъж го заболя коремът. Трябваше да отиде до тоалетната. Вълнения преди сражение. По дяволите!

Уилър тръгна бавно, с гръб към стената, както го бяха учили в Специалните сили. Светлината трябваше да бъде пред него, така че сянката да не издаде присъствието му. Сетне в главата му прозвуча друг глас. Шегаджията искаше да се прибере вкъщи и да изпие едно двойно уиски.

„Какви ги вършиш, задник такъв? Какво се опитваш да докажеш? Я стига! Ти не си герой.“

Той се приближи до остъклената плъзгаща се врата, която водеше към кабинета на брат му, и спря, защото си спомни нещо важно.

„Когато минаваш през зона на убийства, ти се превръщаш в змия. Пълзиш по корем и оглеждаш огневата зона, за да изясниш местоположението си.“

Уилър легна по корем и бавно запълзя. Стигна до прага и огледа стаята. Видя краката на масите и столовете, но вътре, изглежда, нямаше никого.

Отвори вратата, като я плъзна бавно, за да не вдига шум. После затаи дъх и се ослуша.

Лежеше там, както го бяха учили, и се ослушваше да долови всеки звук, който би му подсказал нещо. Стори му се, че мина цяла вечност. Сетне се вмъкна в кабинета, като внимаваше да не закачи катарамата на колана си в металните лайстни на плъзгащата се врата.

Кабинетът беше претърсен из основи. Старинните книги от колекцията на брат му бяха на пода. На килима лежаха разтворени други стари издания на Дикенс и По. Чекмеджетата на големия шкаф бяха издърпани и опразнени. От горния етаж се чуха гласове, които говореха на китайски. Уилър се вцепени, а Шегаджията в него изкрещя: „Хей, задник, чуй ме! Как би помогнал някому, ако те убият? Та ти вече се провали! Изхвърлиха те от Специалните сили. Или може би си забравил това?“.

Той обаче продължи да пълзи, припомняйки си как го бяха учили да проверява сграда. „Добре обученият взвод се придвижва в разгърнат строй. Пази гърба си!“ — предупреди го командирът.

Уилър се вмъкна в коридора. После изведнъж от кухнята се разнесе шум. Някой отваряше и затваряше чекмеджета и шумно изсипваше съдържанието им на пода. В същото време от горния етаж се чуха още две-три гласа, които говореха на китайски. Мъжът почувства лека паника.

„Намираш се между две огневи зони. Запази си път за бягство. Прегрупирай се!“

Уилър се върна в кабинета и се облегна на стената.

В същия миг натрапникът от кухнята тръгна по коридора и мина покрай вратата на кабинета, зад която се криеше Уилър. Видя маратонките му „Найки“ и черните джинси, когато младежът започна да се качва по стълбите.

„Във вертикално положение!“ — прошепна взводният командир.

Уилър бавно се изправи и се запромъква към стълбището. Внимателно отпусна тежестта си на първото стъпало, благодарейки, че къщата е нова и стълбите не скърцат. Долепи гръб до стената и започна да се изкачва, спомняйки си, че трябва да държи коленете си свити, за да може бързо да се придвижва странично.

„Това е лудост, Уилър. Ще те убият. Използвай шибаната си глава!“

Той бавно се промъкна до площадката. Дотук добре. Неканените гости отваряха и затваряха чекмеджетата в голямата спалня. Уилър се насочи натам, когато от стаята на Холис зад него неочаквано излезе някой. Той се обърна рязко и се озова лице в лице с млад китаец. Младежът беше висок метър шейсет и пет, тънък като вейка, около деветнайсетгодишен. Беше облечен в черно, а на главата му бе завързана червена лента.

Времето сякаш спря, докато двамата се гледаха. После китаецът бръкна в якето си и Уилър се прицели в гърдите му. Младежът извади пистолета си и изкрещя нещо на китайски. Изведнъж застиналите кадри мълниеносно се превъртяха напред. Китаецът започна да стреля по него с чуждестранен автоматичен пистолет с четвъртито дуло. Неизвестно защо Уилър се поколеба, гледайки тъпо как автоматът в ръката на гангстера бълва огън срещу него. Почувства силна болка в крака. Беретата изхвръкна от ръката му и падна пред него. От ранения му крак потече кръв.