Картър Дехавиланд побутна очилата си, опитвайки се да реши каква част от поверителната информация да им каже.
— Преди всичко — започна той — мисля, че незабавно трябва да уведомим хората от екипа по издирване и обезвреждане на ядрено оръжие. Те са самостоятелно поделение. Пътуват с четири товарни самолета С-141. Преди да дойда тук проверих и разбрах, че в момента са на учение в Ню Мексико. Вероятно ще пристигнат тук около два часа. Длъжни сте да кажете и на ФБР, защото екипът е под тяхно ръководство и те трябва да го повикат. Освен това е необходимо незабавно да съобщите на Белия дом, че чуждестранно лице е поставило ядрена бомба на международното летище в Лос Анджелис и в същото време да разчистите района, като се свържете с полицията и с Националната гвардия.
— Вече уведомихме губернатора — рече Верба. — Той ще се погрижи за Белия дом.
— Добре. Първото, което трябва да разберете, е, че ние в разузнаването боравим с фактически и противоречащи на фактите вероятности. Всеки разказ има антитеза. Хората невинаги казват цялата истина. Нужно е да се определят коефициенти на вероятност на случайните фактори, за да се установят противоречащите на интуицията сценарии.
— Не можете ли да го обясните с по-прости думи? — попита Уилър.
— Пръв генерал Лебед отправи тези обвинения през 1997 година — продължи Картър. — Борис Елцин току-що го бе уволнил. Известно е, че генералът ще се кандидатира за президент на Русия през 2000 година. Следователно в негов интерес е да постави Елцин в неудобно положение и историята за стоте изчезнали ядрени бомби в куфарчета да е дезинформация, противоречаща на фактите.
— Продължавайте — каза Камерън.
— От друга страна, ние разполагаме с потвърждение от независим източник, че стоте ядрени бомби в куфарчета наистина са изчезнали. Миналата година руският заместник-министър на отбраната Андрей Кокошин потвърди казаното от генерал Лебед. Няколко седмици след изявлението си Кокошин бе уволнен от руското върховно командване. В Лангли това бе прието като лош знак, защото доказва достоверността на думите му. След това ЦРУ започна да гледа много сериозно на твърденията на Лебед. Знаем, че теоретично тези бомби в куфарчета съществуват. Съвсем не е трудно да умалиш ядрена технология до размерите на дипломатическо куфарче или раница.
— Каква е разрушителната сила на тези бомби? — попита прокурорът.
— Те не са включени в договорите „Старт I“ и „Старт II“ и не са упоменати в нито едно международно споразумение за разоръжаване. Наричат ги „ядрена стратегия за поразяване на мишените“. Това е теория, основаваща се на идеята, че по време на ядрен конфликт ще бъдат взривявани не градове, а военни обекти. Предназначението на тези бомби в куфарчета е да унищожат тактически обекти като електроцентрали, летища, хотели и оръжейни складове. Руски парашутисти могат да се приземят с тях и да предизвикат хаос в тила. Доколкото знаем, изчезналите бомби в куфарчета бяха прехвърлени в Украйна и Грузия точно преди разпадането на Съветския съюз. Това е много по-обезпокоително за нас, защото онези две правителства са още по-нестабилни от руското и съществува голяма вероятност техни военни служители или персонал да са откраднали бомбите и да са ги пуснали на черния оръжеен пазар. Китай би бил огромен потребител на такъв вид оръжия. „Поли Индъстрис“ в Пекин е един от най-големите пласьори на руски оръжия в света. Така че Уо Лап Лин много лесно би могъл да се сдобие с една-две от онези бомби.
Всички в стаята мълчаха. Камерън стана. Столът му изскърца. Прокурорът се приближи до прозореца и погледна навън.
— Искате да кажете, че онзи престъпник наистина е сложил ядрена бомба на международното летище в Лос Анджелис?
— Нека да се изразя по друг начин… Нищо от онова, което ми казахте, не ме изненада. Не смятам, че информацията противоречи на фактите. Ние сме определили много висок процент на вероятност на твърденията на Лебед.
— По дяволите! — изруга Верба.
— Колко големи са проклетите бомби? — попита Алан Холингсуърт. — Какви щети могат да причинят?
— Според Лебед с тези оръжия шега не бива. Те не са ядрени оръжия за нанасяне на пръв удар. Мощността е само един килотон. Тежат от трийсет до петдесет килограма и могат да убият стотици хиляди хора, ако бъдат взривени в гъсто населен район. Обикновен човек може да ги активира за по-малко от половин час и после да ги детонира с дистанционно управление. Ако Уо Лап Лин наистина е поставил такава бомба, летището ще се превърне в развалини и взривната вълна вероятно ще събори и голяма част от Марина дел Рей, както и околните райони на север и на юг. Ядреният разпад ще бъде опасен и пораженията няма да се видят веднага. Няма да говоря за повишената радиация, за рака и така нататък.
Читать дальше