Стивън Канел - Мошеникът

— Черна светлина? — учуди се Виктория.

— В пластмасата се слага боя, която се вижда, щом прегледаш заровете на ултравиолетова светлина. Дъфи каза, че сменят заровете веднъж на денонощие, около девет вечерта. Всеки нов комплект вероятно има различна маркировка за разпознаване. Трябва да ги свием, да ги пробием и да ги напълним, после да ги върнем и да направим удара в същия период от двайсет и четири часа, преди да сменят заровете. Според изчисленията на Дъфи сутрешната смяна ще има над два милиона печалба. Веднага щом влезем в казиното, Дакота ще се отдели от нас и ще свали Томи. Ще го омотае и ще го направлява. Той е тук. Отседнал е в частната вила на брат си. Билетите, които изпратихме на Калиопа, свършиха работа. Ако всичко върви добре, Дъфи и аз ще направим удара в три часа след полунощ. Ще грабнем двата милиона и после ще си плюем на петите, защото планът е Томи да се ядоса. Дакота трябва да остане, след като ние избягаме, за да „разкаже приказката“ на Томи и да контролира осъществяването на измамата.

— Осъществяването е когато мишената усети какво става и те погне, след като го оскубеш — обясни Дъфи.

— Утре от Маями ще долети един наш братовчед. Трябва да го посрещнем в шест сутринта на летището за частни самолети край Дийп Уотър, на около петнайсет километра от „Залива на сабите“ — добави Биано.

— А аз какво ще правя? — попита Виктория.

— Не си ли донесе плетивото, скъпа? — каза Дакота с дрезгавия си чувствен глас.

— Дразня ли те, госпожице Бейтс?

— Не ме дразниш, само дето нямаш никаква роля. Ти си само един потенциален проблем. Ако Томи се хване на въдицата, аз ще бъда най-близо до… Аз ще съм тази, която ще яде дървото.

— Намерих ви това място. Ако не бях аз, нямаше да сме тук. Аз казах на Биано за Анонимното дружество за рефинансиране на парични операции и за Търговската банка в Насо, където братята Рина държат парите си от наркотиците.

— И какво искаш? Почести и тържествен парад?

— Бих желала да се откажеш от това си държание — озъби се Виктория.

Биано и Дъфи мълчаливо наблюдаваха сцената. Дакота внезапно надигна чашата си и изпи съдържанието й с шумно сърбане. Всички се втрещиха. Остави чашата и се ухили.

— Смученето е най-доброто ми умение — сухо подхвърли тя. — А кое е твоето, Вики?

— Да понасям простотии.

Словесният дуел напомни за климата в северните ширини.

— Трябва да се приготвям за срещата си с Томи. Конкурентката ми е някоя си Калиопа Лав.

Дакота излезе от бара. Всички извърнаха глави след нея.

— Това ли е най-доброто й настроение? — студено попита Виктория.

— Не се заяждай с Дакота — предупреди я Биано. — Тя играе най-опасната роля в измамата. Трябва да омотае онзи психопат и да го държи до края.

— Необходимо ли е да спи с него? — отвратена попита Виктория.

Биано не отговори. Гледаше яхтите.

— Тя ще направи каквото трябва, за да го накара да повярва в играта — рече Дъфи. — Дори и да спи с него.

— Аха — обади се Виктория.

Сините очи на Биано бяха някъде надалеч.

— Виктория може да изиграе ролята на банката — предложи Дъфи.

Биано ги погледна.

— Ще го направя, пък каквото ще да става — заяви тя.

— Вчера изпратихме на кредитния отдел на казиното новия финансов справочник — обясни Дъфи. — Списъкът включва всички финансови и банкови институции в Америка. Казината ги ползват, за да проверяват платежоспособността на играчите. Препечатахме една от страниците и добавихме банка във Фресно на име Централна калифорнийска банка на скотовъдите. Когато се обадят във Фресно, една автоматична линия ще пренасочи разговора към уличен телефон, намиращ се пред клуб „Залива на сабите“. Искаш ли да поемеш обаждането и да изиграеш ролята на певеца?

— Разбира се — отговори Виктория.

Заровете пристигнаха от Маями по специален куриер в три часа следобед. Биано и Дъфи ги сложиха в облегалките на инвалидния стол и наместиха подвижната тоалетна. После се качиха в микробуса, който Дъфи бе взел под наем. Биано натовари инвалидния стол в багажника. Роджър скочи на предната седалка до Виктория, която седна зад волана.

Задачата й беше да чака в микробуса до телефонния автомат край магазина до игрището за голф и да наблюдава предния изход. Трябваше да бъде готова, в случай че се наложеше бързо „измъкване“. Тази роля не й харесваше. С нетърпение очакваше да бъде „певицата“. В чантата й беше цялата информация, която щеше да съобщи на кредитния управител на казиното, когато се обадеше. Виктория не можа да оспори логиката им. Томи веднага щеше да я забележи. Познаваше я от делото срещу брат си. Ако Виктория се приближеше достатъчно, за да я видят, телохранителят му вероятно щеше да сложи край на цялата игра. Но тя знаеше, че не може да стои настрана. Настървено се опитваше да измисли някакво решение.