Стивън Канел - Работилницата на дявола

Въздушното течение развя кичур от дългите й медно-руси коси. Тя го хвана и го прибра зад ухото си.

Фактът, че всички я намираха за поразително красива, не й помагаше. Веднага щом Стейси се записа в докторската програма, Арт Хикман се опита да й стане научен ръководител. Каза, че искал да я вземе под крилото си, но явно имаше предвид друг орган на тялото си. Стейси ловко отхвърли предложението му. Арт го понесе добре, докато тя не се влюби в съперника му във факултета и не се омъжи за него. Оттогава Хикман бълваше огън и жупел.

Вратата се отвори и на прага на кабинета си застана доктор Къртни Смит. Когато жена защитаваше дисертацията си в комисията винаги имаше жена. А изборът на кабинета й беше добавка към тази политика.

Къртни Смит беше мъжкарана и носеше панталони, които неизменно бяха няколко номера по-тесни, сякаш отчаяно се опитваше да се увери, че още е дванайсетгодишна, въпреки че отдавна бе преминала към по-големите размери. На раменете на костюма й имаше подплънки, за да внушат представата, че има тънка талия, което също беше илюзия. Сега Къртни Смит бе притиснала няколко папки до огромните си гърди.

— Дойде денят — усмихна се тя, показвайки редица сивкави зъби с формата на надгробни плочи.

— Да. Надявам се, че съм готова да го посрещна — нервно отговори Стейси и влезе в малкия кабинет.

Отдавна се бе отказала от полите и роклите и предпочиташе да носи джинси и памучни блузи в усилие да скрие фигурата си от сластолюбивите погледи на тъпаци като Арт Хикман.

За изпита бе избрала памучен панталон, фланелка и синьо спортно сако. Косите й бяха прибрани с кафява пластмасова шнола. Не си беше сложила грим.

И въпреки това изглеждаше фантастично.

В кабинета беше задушно. Беше април, но духаше горещ вятър, който бе повишил температурата до трийсет градуса.

Къртни посочи прозореца.

— Никога не пускат климатичната инсталация по това време на годината, а прозорецът е залепнал от боята, затова помолих да донесат вентилатор. Всеки момент ще дойдат.

— Всичко е наред, доктор Смит — каза Стейси. Сърцето й биеше като обезумяло, а ръцете й висяха до тялото като парализирани. Трябваше да се успокои. В края на краищата нали поне веднъж седмично закусваше с членовете на комисията и ги познаваше много добре.

Обичайната практика беше кандидатите за докторска степен да се сближават колкото е възможно повече с научните си ръководители. Преподавателите гледаха на това като на опит за сприятеляване и възможност аспирантите да могат да им задават научните си въпроси. Но от гледна точка на аспирантите, истинската причина беше да научат любимите проекти и въпроси на научните си ръководители с надеждата да разберат какво ще ги питат на устния изпит.

На прага се появи Арт Хикман — буташе новия си кожен стол. Той беше нисък и набит и оределите му руси коси бяха пригладени на плешивото му теме. Заострените мустаци изглеждаха несъвместими с месестите гънки на лицето му.

— Последен ли съм? — попита той, сетне се обърна към Стейси и хищно се ухили. — Е, госпожо Ричардсън, готови ли сме? Къде е доктор Хорас Розентал?

— Тук — изчурулика глас от коридора, после се появи и самият доктор Розентал.

Той беше висок и слаб, винаги носеше папийонка и можеше часове наред да говори за болестите по растенията и за антигените в почвата. Стейси бе прочела всичките му публикации, за да разбере кои са любимите му теории.

— Голям ден, а, Стейси? — усмихна се Розентал. Сините вени изпъкваха под бялата като слонова кост кожа на лицето му — признак, че рядко излиза. Тази сутрин папийонката му беше червена като череша и осеяна с миниатюрни часовници. „Кой беше казал, че никой не приема сериозно човек с папийонка?“ — нервно помисли Стейси.

— Да започваме — рече Къртни. — Хорас, донеси онзи стол до прозореца.

Розентал грабна тежкия стол и го затътри по пода. Стейси предпочете да стои права. Уендъл Кини й намигна и затвори вратата с ритник.

— И така — каза Арт Хикман, — като начало, дисертацията ти е страхотна. Наистина си се представила много добре. Но както знаеш, устният изпит включва много по-голям обхват от въпроси. Сега ще се опитаме да установим как се справяш с по-общите и не толкова ясно дефинирани аспекти на микробиологията.

— Разбирам — каза Стейси.

— Всеки от нас може да те прекъсне в определен момент на отговора ти и да те попита за дефиниции или да разясниш мислите си, или дори да те пренасочи към друга област. Не смятай това за критика. Ние просто ще проверяваме знанията ти — продължи Хикман.