Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Гласът му постепенно стихна, след като осъзна, че нещо не беше наред. Старшият служител на ФАА клатеше глава, лицето му бе изкривено в тревога, той сграбчи рамото на флотския офицер с дясната си ръка, а с лявата посочи към пътническия терминал; гласът му бе напрегнато настойчив:

— Капитане, нима искате да ни кажете, че тези данни са истински?

— Да. Защо?

— Защото ние не сме ви подлагали на проверка. Разбирате ли какво казвам? Ако на това летище е имало радиоактивен материал, не сме го внесли ние!

По време на полет, 11 300 м — на 125 мили югоизточно от Нови Орлеан — 12:15 източно време — 19-и септември

Скот Макей, командирът на Полет 50 на „Скот еър“, погледна към вратата на кабината в момента, в който в нея се втурна бордовият инженер с изражение на дълбока тревога. Джери Крисчън бързо се придвижи напред, без да погледне пътничката на седалката зад командира, и се наведе към ухото на Макей.

— Проблем ли има? — попита командирът като вече предусещаше отговора.

Крисчън винаги изглеждаше тъжен, но рядко — разтревожен.

Джери Крисчън посочи товарния отсек с десния си палец. Къс, нервен жест. Двайсет и пет години корпусът на техния взет на лизинг, остаряващ Боинг 727 бе превозвал пътници за различни авиокомпании. Сега преоборудваният пътнически салон возеше товари за тяхната фирма. В него бяха укрепени три палета с научна екипировка, два от които принадлежаха на старшата изследователка на атмосферата, която седеше току зад командира.

— Какво има, Джери? — попита го отново Макей.

— Палет номер три. Обиколих отзад, за да проверя товара. Номерът му не съвпада с номерата на товарния манифест и с договора. Всъщност, нищо не съвпада. Скот, съжалявам, но мисля, че сме натоварили не този палет, който трябва.

Макей го погледна слисан.

— Господи, това е нашият договор! Товарът е с висок приоритет. Сигурно бъркаш!

Крисчън видя как по лицето на младия командир пробяга сянката на страх, на чието място бързо се настани познатото изражение на решителност.

— Джери, нали проверихме всички номера преди да натоварим — рече Хазърд. — Номерата съвпадаха. Не може да сме сбъркали.

Джери Крисчън бавно поклати глава. Висок над метър и деветдесет, той не можеше да стои изправен в кабината на боинга. Наведе се още над централния пулт за управление и прехапа устната си, преди да отговори; погледът му се спря за миг върху извисяващите се кълбести облаци на стотина мили от брега на Луизиана.

— Шофьорът на автоповдигача сигурно е сбъркал палетите, след като инспектирахме всичко и подписахме документите — каза Джери. — Паркирах го пред онзи палет, който трябваше. Не мога да повярвам, че е вдигнал нещо друго; но независимо как е станало, то е станало. Палет номер три не е нашият. Цифрите в манифеста и на етикета му се различават с едно число. Аз… мисля, че не проверих цифрите достатъчно внимателно, след като товарът бе на борда. Съжалявам, Скот.

Скот Макей вече разкопчаваше осигурителния колан. Погледна през дясното си рамо привлекателната жена на наблюдателската седалка.

— Докторе, бихте ли отместили краката си надясно, моля? Трябва да преместя тази седалка назад.

— Вие двамата не говорите за моите палети, нали? — попита д-р Линда Макой. — Аз ги проверих, след като бяха натоварени. Първите два определено са моите.

Тя хвърли обезпокоена поглед надясно към Джери Крисчън, който клатеше глава, докато се измъкваше заднишком в тясната кабина, за да им даде възможност да се разминат.

— Не — рече Крисчън, — става дума за третия. За палета отзад, а не за вашите, докторе.

Докато се измъкваше от креслото си, Макей погледна към Док Хазърд. Якият втори пилот, по-възрастен с трийсет и две години от капитана, кимна.

— Аз ще следя радиостанциите, Скот.

Хазърд изтегли кислородната си маска — обичайната процедура за безопасност, когато единият от пилотите напусне мястото си, а Крисчън и Макей се насочиха към товарния отсек.

Командирът вървеше пръв, а умът му трескаво преброждаше лабиринта от възможности, всички от които водеха до едно и също смразяващо заключение: ако много ценният товар с висок приоритет, който би трябвало да превозят до Денвър, все още си седеше на товарната рампа на около седемдесет мили зад гърба им, неговата малка нафукана компания бе загазила яко и договорът — техният спасителен пояс — бе заплашен от анулиране.

Товарните палети, всеки около осем квадратни фута, натъпкани догоре с научна екипировка и прикрепени един до друг със солидни найлонови осигурителни мрежи, заемаха място в товарния отсек на боинга като се почне от пет метра от пилотската кабина докъм тринайсет метра навътре в салона. Оставащите повече от двайсет метра в пещерообразния отсек бяха празни. Малък, тесен проход вляво — между палетите и обшитата с формовани стъклопласти стена на стария реактивен самолет — позволяваше достъп до задната част и двамата минаха бързешком през този проход назад. Стигнаха до третия палет, без да чуват шума на въздушния поток, който обтичаше алуминиевия фюзелаж със скорост, равна на осемдесет процента от скоростта на звука.