Джон Нанс - Проектът „Медуза“

— Какво става? — попита той капитана. — Ще върнат ли всички полети?

Шефът му поклати глава и рече тихо:

— Опитват се да ги върнат, но много от самолетите вече са кацнали на местоназначението си, а дори онези, които могат да бъдат открити другаде… — той сви рамене, — никой не разполага със засичащата апаратура. Гайгеровият брояч навярно ще бъде безполезен, защото ядреният материал без съмнение е защитен. Тъй че как би могъл човек да знае къде да търси?

— Може да бъде камион, автобус, дори пикап — ги бе предупредил по-рано единият от хората на ФАА.

Експертът по ядрен тероризъм от Съвета за национална сигурност още повече сгъсти краските. Съобщи им го по секретната телефонна линия:

— Може да се намира дори в какъвто и да е тип автомобил.

Никой не посмя да зададе въпроса, който тревожеше всички: ами ако не успееха да открият ядрения материал? За къде пътуваше той? И с каква цел? Докато минутите безмилостно изтичаха, картината на изтърбушената федерална сграда в Оклахома ги обсебваше — сграда, срината от смес на изкуствена тор с бензин, една съвсем нищожна частица от мощта на ядрената експлозия.

Главна квартира на НОАА, Вашингтон — 12:30 източно време

След като обезумелият вятър връхлетя столицата на страната и мощен ураган вече блъскаше Средноатлантическия бряг, служителят по логистиката в НОАА цяла сутрин се надяваше федералните служби да бъдат затворени по-рано. Малката му лятна вила в залива Чесапийк на шейсет мили източно от града бе в опасност и това много го безпокоеше. Ако вятърът се усилеше рязко, преди да е успял да отиде и да спусне капаците на прозорците, това щеше да доведе до бедствие. Вече пристигаха съобщения, че скоростта на вятъра надхвърля четирийсет мили в час. Всяко телефонно обаждане прекъсваше работата му върху последните метеорологични сводки и той вече се замисляше дали да не остави слушалката вдигната, когато разтревожено куриерско обаждане от Флорида добави още един дразнещ щрих в общата картина.

Защо — настояваше да узнае гласът по телефона — самолетът, чартиран да превози товар с висок приоритет на НОАА до лабораториите в Колорадо, е отлетял без да вземе товара?

Служителят по логистиката се обърна към компютъра си с възмутена въздишка и бързо набра няколко клавиша. Това трябваше да е полетът на „Скот еър“.

— Човекът ми се обади преди няколко часа — започна той — … и аз му разреших да вземе допълнително още два палета на НОАА.

— Да, но е оставил главния си товар, седмичния куриерски палет от Пунта Аренас, заради който сме го наели. Вече закъснявам с един час. Това нещо трябва да отлети. Накарай онзи кучи син да се върне тук! И, между другото, когато се свържеш… Кажи му, че спедиторът тук иска да си поговори с него. Изглежда е взел нечий чужд товар, хората направо са бесни и настояват да се върне.

Служителят по логистиката си извади нова дъвка и се опита да забрави огромното желание да запали забранената цигара, докато натискаше съответните клавиши, за да извади на компютъра флайтфон номера на „Скот еър“, след което вдигна слушалката.

„Скот еър“ 50 — във въздуха — 12:33 източно време

Скот Макей мълчаливо остави слушалката на флайтфона и се взря дълбоко отчаян през предното стъкло, без да забелязва как очертанията на Нови Орлеан преминават на около седем мили под носа на боинга. Усещаше обаче остро как всички погледи в кабината следят всеки негов жест.

Пилотирането на 727 щеше да му липсва.

Престани! — рече си на ум. Той не ни уволни. Просто ни навика.

— Командире, трябва да поговорим.

Женският глас на няколко сантиметра зад ухото му го сепна. Съзнанието му бе пропуснало присъствието на Линда Макой.

Скот се застави да отговори. Освободи колана си, но преди да се обърне към изследователката първо погледна втория си пилот.

— Една секунда — рече той. — Док, обади се на диспечера, моля, и поискай незабавно разрешение за завръщането ни в Маями.

Док веднага посегна към бутона на микрофона.

— Не! — излая Линда Макой буквално в ухото на Скот, а Док се обърна, повдигна вежда и се поколеба.

Скот я погледна през рамо и й даде знак да почака.

— Доктор Макой, една секунда. Ще ви обясня.

— Няма какво да ми обяснявате! Трябва да пристигна в Денвър. Вие няма да променяте курса.

— Аз… нямам друг избор. Трябва да поправим тази грешка, и то бързо.

— Командир Макей… — започна тя, но спря, пое дълбоко дъх и безуспешно се опита да срещне погледа му.