Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Скот си представи баща си — строг, често неотстъпчив, но нежен, винаги готов за неочаквана усмивка, която да блесне като слънчев лъч през буреносни облаци. Скот се бе трудил здраво, за да заслужи тези изблици на бащинско одобрение, а успехът му би бил равнозначен на същото.

Може би обаче все още имаше някакъв шанс. Може би не тълкуваше вярно нещата.

Той поклати глава при сюрреалистичната мисъл за провал. Само допреди няколко дни спасението изглеждаше толкова близко. Запита се дали трябваше да остане в Сентръл сити, ако се наложеше да ликвидира фирмата. Може би щеше отново да подаде молба в „Юнайтед еърлайнс“. Може би този път щеше да извади късмет.

С периферното си зрение Скот мярна умърлушеното лице на Джери и мислите му се отнесоха към двамата му приятели — единствените служители във фирмата.

Док Хазърд щеше да се оправи, разбира се, независимо какво щеше да стане. Ветеранът от „Пан Ам“, с трийсет и три годишен стаж на командир, винаги се изправяше на крака — и винаги с красива жена до себе си. Док бе удивителен. Не, той се тревожеше много повече за Джери Крисчън, който трябваше да поддържа семейство и нямаше къде да отиде. Трябваше да направи всичко, за да помогне на Джери да си намери някаква друга работа. Ако се сгромолясат, щеше да има достатъчно спестявания, за да плати наема на Джери и своя собствен за няколко месеца, а след това щеше да се появи нещо друго.

— Командире, много съжалявам да чуя това — каза най-сетне Линда Макой с малко по-мек тон. — Нямах представа, че ситуацията е толкова критична. Аз… предполагам, че бих могла да издържа известно време, докато свършите онова, което се налага.

Скот кимна без да се обръща назад, ала Линда Макой се наведе към креслото му.

— Значи работата е в договора с НОАА, така ли? Нямате друга възможност да се задържите на повърхността?

Скот Макей поклати отрицателно глава и отново взе слушалката на флайтфона от вилката му.

— Аз поне не виждам такава — отвърна й тихо той, решил да пропусне подробностите.

Извади малко поомачкана визитка от джоба на ризата си и набра номера, страхувайки се от онова, което ще чуе в разговора си със спедитора в Маями. Може би щеше да успее да успокои човека. Беше разочаровал достатъчно хора този ден.

Главна квартира на НОАА, Вашингтон, 12:45 следобед, източно време

Достатъчно беше само едно обаждане до командването на транспортната авиация на ВВС и служителят по логистиката на НОАА намери по-бързо решение, отколкото завръщането на самолета на „Скот еър“. Товарен самолет на ВВС С-141 се готвеше да отлети празен от Форт Лодърдейл на запад с екипаж от запасняци, които търсеха доходоносно занятие. Щабът на ВВС се съгласи да отклони огромния товарен реактивен самолет към Маями, за да вземе изоставения палет на НОАА, тъкмо когато пристигна съобщението, че всички държавни служители във Вашингтон, които работеха вътре в т.нар. Околовръстен пръстен, можеха да си вървят у дома преди да е връхлетял ураганът.

Оставаше само една задача. Малкото удоволствие на отмъщението, което определено очакваше с нетърпение, като се имаха предвид предизвиканите от виновника усложнения: последен разговор с командира на Полет 50 на „Скот еър“, чийто екипаж очевидно бе твърде ненадежден да работи за Чичо Сам. За втори път през последните петнайсет минути той набра номера на „Скот еър“ и вдигна слушалката.

Спедиторска фирма „Юнивърсъл еър фрайт“ — летище в Маями — 12:50 следобед източно време

Изпълнителният мениджър знаеше от няколко часа, че е лично отговорен за обърканите товари на Полет 50 на „Скот еър“. Не че щеше да си го признае, разбира се. Той остави слушалката на вилката в своя офис, донякъде облекчен, че екипажът смята вината за своя. Най-добре бе да запази това положение на нещата.

По време на сутрешната смяна не му достигаха хора, тъй че му се стори разумно да не бърза чак толкова с уволнението на един некомпетентен служител. Реши да не казва нищо и да остави човека да работи до обяд. Обаче един твърде приказлив диспечер вече бе предупредил застрашения, още със застъпването му на сутрешна смяна.

Към единайсет сутринта изпълнителният мениджър бе открил, че всеки товар, до който онзи служител имаше достъп, нарочно е бил насочен погрешно. Само с цената на много нерви и невероятна енергия от страна на останалия персонал успяха да оправят бъркотията. С едно изключение. Преди обяд наетият от държавната администрация „Скот еър“ бе натоварил погрешен палет и бе отлетял за Колорадо.