Дан Симънс: Петата купа

Холмс като че ли не се притесняваше от тълпата, гръмогласните разговори и множеството лица, които се обърнаха към тях, когато влязоха. Джеймс чу фалшивия норвежец да иска от метр д’отела „обичайната маса“ — на отличен френски — и двамата бяха отведени до малка кръгла маса, встрани от суматохата на оживеното заведение.

— Нима идвате тук достатъчно често, за да си имате „обичайна маса“? — попита Джеймс, когато останаха сами. Или поне дотолкова сами, колкото бе възможно сред подобна суматоха и шум.

— Вечерял съм тук поне три пъти седмично през двата месеца, откакто съм в Париж — каза Холмс. — Видях десетки познати, бивши полицейски партньори в детективската ми работа и клиенти. Никой не успя да ме разпознае под дегизировката ми на Ян Сигерсон.

Преди Джеймс да успее да отговори, се появи келнерът и Холмс прояви безочието да поръча и за двамата. След като избра доста добро шампанско, а може би заради късния час, той поръча обилна следоперна вечеря за двама: le lièvreen civet, pâtes crémeuses d’épeautre , придружени от plateau de fromage affinés , а също така и поднос с la figue, l’abricot, le pruneau, en marmelade des fruits secs au thé Ceylan и biscuit spéculos , и най-сетне mousse légère chocolat4 4 Задушен заек, паста със сметанов сос, плато от узрели сирена, смокини, кайсии, мармалад от сушени сливи, цейлонски чай, карамелизирани бисквити и лек шоколадов мус (фр.). — Б.пр. .

Джеймс нямаше апетит. Деликатният му стомах се беше разстроил от сътресенията през последния час. Освен това изобщо не му се ядеше заек — особено задушен заек, залят с тежкия и пълен с брашнени гранули френски сос — и тази вечер дори и не му се помисляше за плодове. Освен това като малък бе живял във Франция и се беше преситил с шоколадов мус, затова сега го ненавиждаше.

Но не каза нищо.

Джеймс ужасно искаше да разбере откъде Холмс — този долнокачествен уличен фокусник — „знае“, че прахта на сестра му Алис е в кутийката за енфие, но по-скоро би умрял, отколкото да повдигне въпроса тук, в това заведение. Вярно, че едва ли някой би могъл да подслушва разговора им сред глъчта от разговарящите, смеещи се гости и предвид отдалечеността на масата им, но не това беше проблемът.

След като отпиха от доста доброто шампанско, Холмс каза:

— Прочетохте ли некролога ми, който беше публикуван в „Таймс“ преди почти две години?

— Приятели ми споменаха за него — отвърна Джеймс.

— Аз го прочетох. Броят беше отпреди три седмици — по онова време бях в Истанбул — но успях да го прочета. Него и последвалото интервю с горкия Уотсън, който описваше смъртта ми при водопада Райхенбах, докато съм се борел с „Наполеона на престъпния свят“, професор Джеймс Мориарти.

Хенри Джеймс предпочиташе да мълчи, но знаеше, че от него се очаква да изпълни ролята на събеседник.

— Как успяхте да оцелеете след това ужасно падане, господин Холмс?

Холмс се засмя и изчетка трохичките от щръкналите си черни мустаци.

— Нямаше падане. Нямаше борба. Нямаше никакъв „Наполеон на престъпния свят“.

— Няма професор Джеймс Мориарти? — попита Джеймс.

Холмс се подсмихна и попи устните и мустаците си с бялата ленена салфетка.

— За съжаление, съвсем никакъв. Абсолютна измислица, която да послужи на целите ми… които в случая бяха да изчезна.

— Но Уотсън разказа пред лондонския „Таймс“, че този професор Мориарти е написал книга — „Силата, движеща един астероид“ — настоя Джеймс.

— Измислена също от мен — подсмихна се самодоволно Холмс под Сигерсоновия си мустак. — Такава книга не съществува. Споменах я пред Уотсън само за да може по-късно да придаде на интервютата му пред пресата — и на собствения му, наскоро издаден разказ „Последен случай“, в който неизбежно бяха разкрити събитията, предшестващи водопада Райхенбах — известна… как то наричате вие, писателите?… правдоподобност. Да, точно това е думата. Правдоподобност.

— Но след като тази подробност беше спомената в различни вестникарски статии, свързани с Мориарти и вашата кончина, не се ли страхувахте, че хората може да се опитат да намерят „Силата, движеща един астероид“, дори от чисто любопитство? Щом книгата не съществува, цялата ви история за случилото се при водопада Райхенбах може да рухне.

Холмс се засмя, махвайки с ръка.

— О, подчертах пред Уотсън, който на свой ред го подчерта пред пресата, че в книгата на Мориарти е използвана най-нечетимата и трудна висша математика — мисля, че точните ми думи пред Уотсън бяха: „Това е книга, която се издига до такива висини във висшата математика, че никой в научната преса не е способен да я критикува“. Това ще попари обикновеното любопитство. Освен това помня, че казах на Уотсън, че от прочутата книга на Мориарти — прочута само в математическите среди — са отпечатани толкова малко бройки, че днес се намират изключително рядко и дори са неоткриваеми.