Дан Симънс - Петата купа

— Невероятно — промърмори Джеймс.

— Но най-вече… — продължи Холмс, сякаш изобщо не беше разбрал, че Джеймс е казал нещо, — точно онази… неяснота, липсата на ежедневни детайли, празнотата … в периодите между отделните ми случаи, ме накара най-силно да се съмнявам в съществуването ми извън някакво белетристично повествование. Сякаш съм жив… наистина… само докато разследвам някой случай.

— Възможно ли е причина за това да се окаже вашата… хм… склонност към злоупотреба с определени наркотици?

Холмс се засмя и остави чашата си с кафе на масата.

— Значи все пак четете приключенията ми в „Странд“!

— Съвсем не — каза Джеймс. — Но както вече споменах, някои по-млади мои приятели го правят. Спомням си коментарите им за това, че често сте си инжектирали… кокаин, нали? — Джеймс добре си спомняше интереса на Едмънд Гос към зависимостта на Холмс от наркотика. Това го беше накарало да заподозре, че самият Гос не е пропуснал да си го инжектира.

— Само седемпроцентов разтвор — засмя се Холмс. — Доста слабичък по скалата на всеки консуматор на опиум. Но след смъртта ми на двайсет и четвърти април 1891 година, аз успешно се излекувах от тази моя страст.

— Много добре — каза Джеймс. — Как успяхте да го направите?

— Чрез замяната му с много по-безвредна субстанция, наречена морфин — отвърна Шерлок Холмс. — И през последните седмици дори успях да открия още по-чудотворен и безвреден заместител — дестилиран от самия господин Байер, нашия германски приятел, който създаде аспирина — с толкова ниска степен на пристрастяване и липса на странични ефекти, че господин Байер и онези, които го използват, го кръстиха на героичните му качества 5 5 На английски думата за хероин е подобна на думата за герой и нейните производни. — Б.пр. .

— И как точно? — попита Джеймс.

— Нарекоха го хероин — отвърна Шерлок Холмс, — и аз очаквам да се сдобия с по-големи… и далеч не толкова скъпи… количества от него в Америка, където двамата с вас отиваме следващата седмица. Морфин може да се намери в излишък по улиците на Съединените щати — в много по-големи количества, отколкото в Англия — тъй като много от десетките хиляди ранени войници продължават да го използват вече трийсет години след края на тяхната Гражданска война.

Джеймс гледаше опулено високия мъж.

— Отиваме в Америка? Ние?

— Заминаваме за Марсилия, за да хванем парахода, който ще отпътува за Америка рано сутринта — каза Холмс. — Преди седем години в тяхната столица беше извършено убийство, което съм длъжен да разреша, и е във ваша полза — огромна полза, драги ми Джеймс — да ме придружите. Не бих могъл с чиста съвест да ви изоставя в Париж, докато се намирате в такова меланхолично и вероятно саморазрушително състояние. Освен това… ще ви хареса! Играта е започнала и ни призовава да участваме в нея със същите увереност и неизбежност, с които следващият ви разказ или роман призовава творческата ви душа и писателското ви перо.

Холмс махна на келнера да му донесе сметката и плати, докато Джеймс продължаваше да седи с ококорени очи и зяпнала уста.

През следващите десет дни, докато прекосяваха Атлантика от Франция до Ню Йорк, а след това и във влака до Вашингтон, Хенри Джеймс се чувстваше като в сън. Не, не точно като в сън — неговите сънища се отличаваха с конкретност, пъстрота и яркост — а по-скоро като в мъгла. Една възхитителна и опасна, носеща се по течението мъгла.

Отплаваха от Марсилия на борда на старичкия френски лайнер „Париж“. Джеймс си спомни, че бе пътувал с него дванайсет години по-рано, последния път, когато беше посетил Америка, в периода, когато първо майка му, а след това и баща му починаха. Шерлок Холмс отказа да пътуват с по-модерен английски кораб, защото това би означавало по пътя да спрат някъде в Англия — „Париж“ спря само за кратко в Дъблин — а Холмс отказваше да стъпи в Англия, докато, както се изрази той, не получеше „пълно удовлетворение“. Той не уточни какво точно трябваше да бъде удовлетворено, но Джеймс предположи, че е свързано с темата за реалното и белетристичното съществуване на частния детектив.

През последните десет дни преди пристигането им в Ню Йорк проведоха пет изумителни разговора — откровения всъщност — и Джеймс трябваше да ги осмисли не само по съдържание, но и в контекста на мястото, където бяха проведени.

Първият беше пред хотела му на Рю дьо ла Пе след късната им вечеря в нощта, когато се бяха срещнали.