Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Агентите обаче са склонни на сделка. Ако им разкаже всичко, ще му позволят да се качи на колата си и да си тръгне свободен. От една страна, нещо подсказва на Бен да си трае и да поиска адвокат. От друга, иска му се да им се довери и да си спаси кожата.

Развързва езика си. Това му било четвърто или пето посещение в „Атлас“. Всеки път бил с различни момичета - това му харесвало там, разнообразието. Триста долара за сеанс. Дадени на ръка, разбира се. Препоръчал му го приятел в автокъщата. Всичко било много дискретно. Да, препоръчал още двама свои приятели. Изисквали препоръки, охраната била строга, поверителността - гарантирана. Вътре имало малка рецепция, където винаги го посрещал един и същ човек, Травис, облечен е бяла престилка, който се стараел да си изпълнява ролята убедително. През една врата се влизало в коридор със седем-осем стаи, всички почти еднакви - малко легло, малък стол, голо момиче. Всичко ставало бързо. Нещо като транзитен сексшоп, влизаш и излизаш, не като един път във Вегас, когато момичето останало, яли шоколад и пили шампанско. Никакви усмивки от ФБР.

- Има ли други мъже вътре?

Да, може би, веднъж като че ли имало още някакъв. Всичко ставало много чисто и експедитивно, само че стените били много тънки и понякога се чували доста красноречиви звуци от другите терапевтични сеанси. Момичетата ли? Ама, разбира се - имало една Тифани, една Британи, а също и Амбър, но едва ли са истинските им имена.

Пускат Бен да си ходи и го съветват да не изневерява на жена си повече. Той отпрашва и бърза да предупреди всичките си приятели да не припарват до „Атлас“.

Нападението се осъществява след броени минути. Всички врати са блокирани от тежковъоръжени агенти, така че няма време дори да си помислиш за съпротива или бягство. Щракват белезници на трима мъже и ги отвеждат. Шест момичета, включително Джилиана Кемп, са спасени и поставени под полицейска закрила. Малко преди три следобед тя се обажда на родителите си. Плаче истерично. Отвлечена е тринайсет месеца преди това. И е родила, докато била в плен. Няма представа какво се е случило с бебето й.

Под огромния натиск един от тримата мъже, американец, лапва въдицата и пропява. Започва да изрежда имена, после адреси, после всичко останало, за което се сети. Часовете се нижат и мрежата бързо се разширява. Служители на ФБР в десетина града зарязват всякаква друга работа.

Един от приятелите на кмета Уди има фирмен самолет и умира от желание да го изпрати. В седем вечерта в деня, който иначе би приключил с поредния кошмар в „Атлас“ и подготовка за стриптийза и танцуването по масите вечерта, Джилиана Кемп най-неочаквано лети към дома си. За нея се грижи стюардеса, която после разказва, че момичето плакало по целия път.

Арч Суенгър отново се промушва между капките. След като изчезва в царевичната нива, от него няма и следа. Полицаите смятат, че са можели да го заловят още там, но понеже им било заповядано да изчакат да приключи операцията в Атланта, са изгубили следите му. Очевидно има съучастник. От мястото, от което го качих в Джобс, до билборда на д-р У край междущатската магистрала разстоянието е около шейсет и пет километра. Някой трябва да му е докарал кола за бягство.

Едва ли си имам работа с него за последен път.

Вечерта с Партнър отиваме в ареста и съобщаваме чудесната новина на Тадео. Предлагат му превъзходна сделка - лека присъда, затвор с по-свободен режим, гарантирано предсрочно освобождаване при добро поведение. Ако има късмет, след две години ще се върне на ринга, а кариерата му ще получи тласък благодарение на аурата на бивш затворник и онова прочуто видео в Ютюб. Трябва да призная, че се въодушевявам от мисълта за завръщането му.

С огромно задоволство му обяснявам всичко. Или почти всичко. Спестявам му подробностите за приключението със Суенгър и вместо това подчертавам необикновените си умения като преговарящ и като всяващ страх адвокат. Тадео не е впечатлен. Казва „не“. Не?!

Опитвам се да му обясня, че не може просто да откаже. Очакват го десет или повече години в затвор със строг режим, а аз му предлагам такава превъзходна сделка, че дори съдийката е изумена. Опомни се, човече!

Не и не.

Умът ми не го побира.

Той седи, скръстил ръце пред гърдите си, нагъл дребен хулиган, и не спира да повтаря „не и не“. Никакво споразумение. В никакъв случай нямало да се признае за виновен. Видял съдебните заседатели и макар отначало да имал известни съмнения, сега отново е убеден, че те няма да го осъдят. Настоява да свидетелства и да разкаже цялата история. Държи се наперено, инати се и се дразни от настойчивостта ми да пледира виновен. Запазвам хладнокръвие и отново обяснявам основните неща - обвиненията, доказателствата, видеото, неубедителните показания на вещото ни лице, състава на съдебните заседатели, престрелката, която го очаква по време на кръстосания разпит, вероятността да прекара десет или повече години в затвора, всичко. Нищо не му влиза в главата. Той е невинен човек, който по случайност е убил някакъв рефер с голи ръце, и ще обясни това на съдебните заседатели. Ще си тръгне от съда свободен и тогава ще дойде време за разплата. Ще си намери нов мениджър и нов адвокат. Обвинява ме в нелоялност. Това ме вбесява и му отговарям, че се държи глупаво. Питам го кого слуша там, в килиите. Положението се влошава още повече и час по-късно изхвърчам вбесен от стаята.