Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Ясно. Сега накъде, Арч? Най-напред това. Къде, кога, как? Парите са у теб, дължиш ни историята. Къде е момичето и как да стигнем до него?

Той пресушава първата кутийка, млясва с устни, отново натъпква устата си с чипс и занемява за няколко километра. След това отваря още една бира. На разклона казва:

- Тръгни на юг.

Движението по лентата в северна посока е натоварено, защото ранните пътници вече са се запътили към града. Платното в южна посока обаче е празно. Поглеждам Суенгър и ми иде да го шамаросам, за да изтрия самодоволната му усмивка.

- Арч?

Той отпива отново и се изправя на седалката.

- Заведоха момичетата от Чикаго в Атланта. Често ги местят, на четири-пет месеца. Работят здравата в някой град, а после, когато хората започнат да говорят и ченгетата започнат да душат, изчезват и местят бизнеса другаде. Трудно се пази тайна, когато предлагаш красиви момичета на добри цени.

- Щом казваш. Жива ли е Джилиана Кемп?

- О, да. Съвсем жива. И много активна, не че има избор.

- И е в Атланта?

- Край Атланта.

- Градът е голям, Арч, и нямаме време за игрички. Ако имаш адрес, дай ми го. Такава беше уговорката.

Следва поредното дълго отпиване.

- Намират се в голям търговски център, много оживен, с много автомобили и хора. Фирмата е студио за физиотерапия „Атлас“, но е просто луксозен бардак. Не фигурира в указателя. Терапевтки, ангажирани по телефона. Само с предварителна уговорка, никакви случайни клиенти. Всеки клиент трябва да бъде препоръчан от друг и те - главните терапевти - знаят кого обслужват. Така че, ако си клиент, плащаш паркинга, може би влизаш в „Баскин-Робинс“ да хапнеш един сладолед, разхождаш се по тротоара и хлътваш в „Атлас“. Посреща те мъж с бяла престилка и се държи много учтиво, но под престилката има зареден пистолет. Преструва се на физиотерапевт и всъщност наистина знае много за счупените кости. Взема парите, да кажем, триста долара в брой, и те води отзад до няколко стаички. Посочва ти някоя, влизаш и вътре има малко легло и момиче, което е младо, красиво и полуголо. Имаш двайсет минути с нея. Излизаш през друга врата и никой не разбира, че си бил на терапия. Момичетата работят цял следобед - сутрин почиват, защото лягат късно - после ги зареждат с дрога и ги водят в стриптийз клубовете, където танцуват и си изпълняват номерата. В полунощ ги прибират в доста хубав жилищен комплекс и ги заключват за през нощта.

- Кои са те?

- Трафикантите, много гадни копелета. Банда, верига, картел, дисциплинирана група престъпници, повечето от Източна Европа, но има и местни момчета. Тормозят момичетата, за да бъдат ужасени, объркани и зависими от хероина. Много хора в тази страна не вярват, че в техния град има трафик на хора, но го има. Навсякъде го има. Трафикантите подмамват бегълки, бездомни тийнейджърки, момичета от лоши семейства, които търсят начин да се измъкнат. Отвратителен бизнес, Ръд. Адски извратен.

Иска ми се да го наругая, да го размажа, да му напомня за собствената му доста съществена роля във въпросния бизнес, който уж го отвращава, но няма смисъл. Вместо това продължавам:

- Колко са момичетата сега?

- Трудно ми е да кажа. Разделят ги, местят ги. Няколко изчезнаха завинаги.

Наистина не ми се задълбава повече. Само извратеняк, въвлечен в този бизнес, ще знае толкова много.

- Обърни на тази отбивка и се връщаме на север -посочва ми той.

- Къде отиваме, Арч?

- Ще ти покажа. Само почакай.

- Добре. А сега ми кажи адреса.

- Ето какво щях да направя на мястото на ченгетата-заявява той с внезапно появил се авторитетен тон. - Щях да наблюдавам онова място „Атлас“ и щях да спипам някой тип на излизане от терапията. Сигурно ще е някой местен застрахователен агент, който е на сухо вкъщи и си е паднал по някое от момичетата - всъщност можеш да поискаш любимката си, но не е сигурно, че молбата ти ще бъде изпълнена. Или ще е местно адвокатче като теб, Ръд, поредният мазен тип, който се нахвърля на всичко в пола, ама не го огрява, затова получава нужната терапия срещу триста долара.

- Добре. Давай нататък.

- Нататък, пипват този тип, наплашват го до смърт и след броени минути той пее като славейче. Разказва им всичко, най-вече разположението на помещенията. Те го разревават, после го пускат да си ходи. Ченгетата вече имат заповед за обиск. Заобикалят мястото със спецотряди и всичко минава по мед и масло. Момичетата са спасени. Трафикантите са спипани на местопрестъплението и ако ченгетата си свършат работата, могат веднага да пречупят някой от тях. Ако той пропее, ще издаде цялата мрежа. Възможно е да има стотици момичета и десетки трафиканти. Може да е нещо огромно, Ръд, и всичко благодарение на теб и мен.