Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Ти ли си Ръд?

И понеже съм, ми предава кафяв хартиен плик, в който има кутия за пури.

- Петдесет бона - казва. - На стотачки.

- Ще свърши работа - отговарям. Какво друго да кажа? - Благодаря.

Напускам града сам. При последния ми разговор със Суенгър преди около час той ме инструктира да зарежа „горилата“ си и да карам сам. Нареди ми да забравя за лъскавия нов бус и да взема друга кола. Обясних, че в момента не разполагам с друга и нямам време да наемам. Трябваше да се примири с буса.

Мъча се да не обръщам внимание на факта, че този тип ме наблюдава. Знае точно откога с Партнър започнахме да обикаляме из града с първия товарен бус. А сега знае, че имам нов. Удивително е, че е в Сити достатъчно време, за да знае тези неща, а полицията още не го е открила. Подозирам, че когато получи парите, най-после ще изчезне, което не е никак лошо.

Съгласно инструкциите му се обаждам, когато излизам от града по Южната дъга на междущатската магистрала. Указанията му са точни: „Карай двайсет и пет километра на юг до изход 184, тръгни по шосе 63 на изток до град Джобс“. Напомням си, че имам процес, който трябва да започне след няколко часа, нали така? Ако съдия Фабиноу наистина е посветена в замисъла, как ще протече този ден?

Нямам представа колко души ме следят в този момент, но съм сигурен, че са доста. Не задавах въпроси, нямах време, но знам, че Рой Кемп и хората му са събрали хрътките. В буса ми има два микрофона и проследяващо устройство под задния калник. Позволих им да подслушват мобилния ми, но само през следващите няколко часа. Обзалагам се, че техни хора вече обграждат град Джобс. Един-два хеликоптера над главата ми никак няма да ме изненадат. Не ме е страх - Суенгър няма причина да ми посегне, - но въпреки това нервите ми са обтегнати.

Банкнотите не са белязани и не могат да бъдат проследени. Полицията не се интересува дали ще си ги получи обратно, искат само момичето. Освен това допускат, че Суенгър е достатъчно умен да забележи, ако има нещо съмнително.

Джобс е градче с три хиляди жители. Подминавам бензиностанция на „Шел“ в края му и се обаждам на Суенгър.

- Карай по този път - казва той. - Завий наляво покрай автомивката.

Завивам наляво по тъмна павирана улица с няколко стари къщи от двете страни.

- Кълнеш ли се, че носиш петдесет бона, Ръд?

- Да.

- Завий надясно и карай до жп линията.

Подчинявам се и той казва:

- А сега надясно по първата улица. Няма име. Спри на първия знак „стоп“ и чакай.

Когато спирам, от мрака ненадейно изниква мъж и дръпва дръжката на предната врата. Натискам копчето да отключа и Суенгър нахълтва в буса. Посочва наляво и казва:

- Тръгни натам и не бързай. Връщаме се на междущатската.

- Страшно се радвам да те видя пак, Арч.

Носи черна кърпа за глава, която покрива веждите и ушите му. Всичко останало също е черно - от банданата на врата му до военните му ботуши. За малко да го попитам къде е паркирал, но защо да си правя труда?

- Къде са парите? - пита той.

Кимвам през рамо и той грабва плика от задната седалка. Отваря кутията за пури и брои парите на светлината на фенерче ключодържател. Вдига поглед и нарежда:

- Завий надясно.

Продължава да брои. На излизане от града въздъхва доволно и ми се хили глупаво.

- Всичко е тук.

- Да не се съмняваше в мен!

- И още как, Ръд! - Посочва бензиностанцията на „Шел“ и пита: - Искаш ли бира?

- Не. Обикновено не пия бира в пет и половина сутринта.

- Това е най-хубавото време. Спри.

Влиза вътре без парите. Не бърза, избира чипс и стек с шест бири и се връща обратно в буса, волен като птичка. Когато отново потегляме, той взема една кутийка и я отваря.

- Къде отиваме, Арч? - питам настойчиво и доста раздразнено.

- Качи се на междущатската и тръгни на юг. Тоя бус още мирише на ново, Ръд. Мисля, че старият ми харесваше повече. - Натъпква си устата с чипс и го прокарва с глътка бира.

- Жалко. И не прави трохи, ясно? Партнър адски се ядосва, ако намери трохи в буса.

- Това горилата ти ли е?

- Знаеш кой е.

Движим се по шосе 63, все още тъмно и пусто. Няма и помен от зазоряване. Не спирам да се озъртам и да се чудя дали ще забележа някой, който ни наблюдава, но те са твърде добри. Някъде там отзад са или горе, или пък чакат на магистралата. Ама какво ли разбирам от такива неща? Аз съм адвокат.

Арч изважда малък телефон от джоба на ризата си и ми го показва.

- Едно да знаеш, Ръд. Видя ли ченге, надуша ли ченге, чуя ли ченге, натискам ето това копче на телефона и някъде много далече ще се случат лоши неща. Ясно ли е?