Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Аха. Уди се срещна с Манчини преди два часа и го уволни. Замени го с някакъв лакей, който още утре сутринта смята да поиска прекратяване на процеса. Манчини отстъпи и държи да участва в играта. Иска да се срещне с теб и съдията утре в осем и половина.

- И съдията?

- Именно. Изглежда, Уди и Джанет Фабиноу имат общи дела, общи приятели или каквото там и Уди настоя да я осведомим. Тя се нави. Ще се съгласи на признаване на вина, ще одобри споразумението, ще осъди момчето ти на пет години в затворническа ферма и ще препоръча предсрочно освобождаване. Точно както ти поиска, Ръд.

- Прекрасно. А главорезите на Връзката?

- Разследването буксува. Забрави за това. - Смуква през сламката си и си избира ново лучено кръгче. - А сега, Ръд, ти си на ход.

- Когато видях Суенгър за последен път, срещата беше уредена по предплатен мобилен телефон, който ми беше оставил в една аптека. Телефонът още е у мен. Навън, в буса ми. Оттогава не съм го използвал и не знам дали още работи. Но ако се свържа със Суенгър, ще се опитам да уредя среща. Ще се наложи да му дам малко пари.

- Колко?

- Петдесет хиляди, небелязани банкноти. Той не е глупав.

- Петдесет хиляди?!

- Около една трета от парите за наградата. Допускам, че ще ги вземе с радост, защото джобовете му са празни. По-малка сума може да предизвика проблеми. Миналата година вие конфискувахте авоари, възлизащи на четири милиона долара, и те останаха в управлението до последния цент благодарение на нашия блестящ закон. Парите ги има, Нейт, и Рой Кемп би похарчил всякаква сума в замяна на шанса да види отново дъщеря си.

- Добре, добре, ще предам. Само толкова мога да направя.

Оставям го с лучените му кръгчета и бързо се отправям към буса. Докато Партнър потегля, отварям евтиния телефон и набирам номера. Нищо. Час по-късно звъня отново. И отново. Нищо.

С помощта на изтощението, две бири и няколко коктейла с уиски заспивам на включен телевизор. Събуждам се в креслото, все още е костюм, но без вратовръзка, с чорапи, но без обувки. Мобилният ми звъни, неизвестен номер. Един и четирийсет през нощта. Рискувам и вдигам.

- Търсиш ли ме? - пита Суенгър.

- Ами да, всъщност - отговарям, спускам облегалката за крака и скачам. Малко ми е мътно и мозъкът ми се нуждае от оросяване. - Къде си?

- Тъп въпрос. Ако продължаваш с глупостите, ще затворя.

- Виж, Арч, изглежда, че сделката се подготвя. Но само ако казваш истината, в което, честно казано, другата страна се съмнява.

- Не се обадих, за да ме обиждаш.

- Не, разбира се. Обади се, защото искаш пари. Мисля, че ще уредя нещата, ще действам като посредник, без хонорар, разбира се. Не съм твой адвокат, затова няма да ти изпратя сметка.

- Много смешно. Не си ми адвокат, защото на теб не може да ти се има доверие, Ръд.

- Добре, следващия път, когато отвлечеш някое момиче, наеми някой друг. Искаш ли парите или не, Арч? Наистина не ми пука.

Кратка пауза, докато той си мисли колко много му трябват парите. Накрая казва:

- Колко?

- Двайсет и пет бона сега и ми казваш къде е момичето. Ако я намерят, още двайсет и пет.

- Това е само една трета от парите за наградата. Ти ли ще прибереш останалото?

- Нито цент. Както ти казах, нищо няма да взема и точно по тази причина се чудя какво търся насред тази каша.

Още една пауза, докато той обмисля контрапредложение.

- Сделката не ми харесва, Ръд. Никога няма да видя другите двайсет и пет бона.

А ние никога няма да видим момичето, мисля си, но не го казвам.

- Виж, Арч, получаваш двайсет и пет хиляди от хора, които биха те застреляли на място. Това е много повече, отколкото си спечелил миналата година с честен труд.

- Не съм привърженик на честния труд. Ти също. Затова си адвокат.

- Ха-ха, колко остроумно. Искаш ли сделката, Суенгър? Ако не, аз съм аут. Имам си по-важна работа.

- Петдесет хиляди, Ръд. В брой. Петдесет хиляди и ще кажа на теб и само на теб къде е момичето в момента. Ако е капан и надуша ченгета наблизо, ще духна, ще се обадя по телефона и тя ще изчезне завинаги. Разбра ли ме?

- Да. Не съм сигурен за парите, но ще направя каквото мога да предам съобщението ти на моя човек.

- Действай бързо, Ръд, търпението ми се изчерпва.

- О, ще намериш време, ако парите са на масата. Кого заблуждаваш, Суенгър?

Разговорът прекъсва. Край със съня.

Три часа по-късно спирам пред денонощен супермаркет да си купя бутилка вода. До мен приближава цивилен полицай и промърморва: