Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Двайсет и два удара по главата - съобщава д-р Глоувър на съдебните заседатели, които са хипнотизирани от насилието.

Гледат как един напълно здрав човек бива пребит до смърт. А моят клиент кретен си въобразява, че ще се измъкне ненаказан.

Видеото свършва, когато Норберто се втурва на ринга и сграбчва Тадео. В този момент брадичката на Шон Кинг е опряна в гърдите, а лицето му е кървава пихтия. В безсъзнание е. Настъпва хаос, когато и други хора се намесват в картинката. Когато започват размириците, екранът угасва.

Лекарите са опитали всичко да облекчат силния оток в мозъка на Шон Кинг, но нищо не помогнало. Той починал пет дни по-късно, без да дойде в съзнание. На мястото на видеото се появява изображение от скенер и д-р Глоувър описва мозъчните травми. Следващ образ и той говори за кръвоизливите в двете полукълба. На трета снимка се вижда огромен субдурален хематом. Свидетелят от много години обсъжда със съдебните заседатели аутопсии и смъртни случаи и умее да дава показания. Не бърза, обяснява всичко и донякъде се старае да избягва мъчно разбираеми думи и фрази. Сигурно това е един от леките му случаи заради видеото. Пострадалият е бил напълно здрав, когато е влязъл в клетката. А бил изнесен на носилка и светът знае причината за това. Винаги е опасно да спориш с вещо лице пред съдебните заседатели. Най-често адвокатът губи и битката, и своята благонадеждност. Поради фактите по това дело моята благонадеждност и бездруго не е голяма. Не съм склонен да пострада още.

Изправям се и учтиво казвам:

- Нямам въпроси.

Когато сядам, Тадео ми просъсква:

- Какво правиш, човече? Трябва да ги погнеш тия гадове.

- Престани, ясно? - процеждам през стиснати зъби.

Наистина ми е дошло до гуша от неговата арогантност, а той пък явно ми няма доверие. Положението едва ли ще се подобри.

По време на обедната почивка получавам есемес от Мигел Запате. Видях го в съдебната зала сутринта - сред роднините и приятелите, скупчени на задния ред, които наблюдаваха внимателно, но от най-далече. Срещаме се в коридора и излизаме навън. Към нас се присъединява Норберто, бившият мениджър на Запате. Партнър ни следва от разстояние. Обяснявам им, че Тадео отказва много добро споразумение.

Те обаче имат по-добър вариант. Съдебен заседател номер десет е Естебан Суарес, на трийсет и осем години, шофьор на камион във фирма, която снабдява с хранителни продукти. Преди петнайсет години е емигрирал законно от Мексико. Мигел твърди, че негов приятел го познава.

Прикривам изненадата си, докато нагазваме в опасни води. Завиваме по тясна еднопосочна уличка, където високи сгради изцяло закриват слънцето.

- Откъде го познава приятелят ти? - питам.

Мигел е уличен разбойник, наркопласьор за банда, която е сериозно замесена в нелегалната търговия с кокаин, но не и в печалбите. В тъмната верига на разпространението на наркотици Мигел и хората му са някъде по средата и няма накъде да растат. Там беше и Тадео, когато се запознахме преди по-малко от две години.

Мигел свива рамене и отговаря:

- Приятелят ми познава много хора.

- Не се и съмнявам. И кога приятелят ти се срещна с господин Суарес? През последните двайсет и четири часа ли?

- Няма значение. Важното е, че можем да се споразумеем със Суарес, а и не е толкова скъп.

- Ако подкупиш съдебен заседател, може да се озовеш в затвора заедно с Тадео.

- Моля те, сеньор. За десет бона Суарес ще бойкотира единодушното решение на заседателите, а може дори да издейства оправдателна присъда.

Спирам и поглеждам този дребен престъпник. Какво разбира той от оправдателни присъди?

- Ако си въобразяваш, че съдебните заседатели ще пуснат брат ти на свобода, значи си луд, Мигел. Няма да стане.

- Добре, тогава няма да допуснем да вземат решение. Ти сам го каза - няма да успеят веднъж, няма да успеят втори път и накрая прокурорът ще оттегли обвиненията.

Пак тръгвам бавно, защото не съм сигурен накъде сме се запътили. Партнър ни следва на петдесетина метра.

- Добре, подкупи съдебен заседател, но аз няма да се забърквам.

- Добре, сеньор, дай ми парите и ще го направя.

- Разбирам, трябват ти пари.

- Да, сеньор, нямаме толкова мангизи.

- И аз нямам, особено след като представлявам брат ти. Платил съм повече от трийсет хиляди за консултант по избора на съдебни заседатели и двайсет за психиатър, плюс още двайсет за други разходи. Мигел, не забравяй, че в моята работа се очаква клиентите да ми плащат, да получавам хонорари за това, че ги представлявам. Освен това клиентът покрива всички разноски. А не обратното.