Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Затова ли не се бориш?

Спирам и го пробождам с гневен поглед.

- И представа си нямаш какво говориш, Мигел. Правя най-доброто с оглед на фактите. Вие сте с погрешното впечатление, че мога да промуша брат ти през някаква голяма и тайнствена дупка в закона и да го измъкна на свобода. Но знаеш ли какво? Няма да стане, Мигел. Предай това на твърдоглавия си брат.

- Десетте хиляди ни трябват, Ръд. Веднага.

- Жалко, нямам ги.

- Искаме нов адвокат.

- Твърде късно.

След поредната безсънна нощ се срещам с Нейт Спърио в точка Г в предградията. Закусва с два геврека и черно кафе. Аз не съм гладен, затова само се наливам с кафе. Няколко минути говорим за дреболии, после казвам:

- Виж, Нейт, напоследък съм много зает. Какво ти се върти в главата?

- За процеса ли?

- Да.

- Чувам, че губиш.

- Грозна картинка. Ти ме потърси. Какво има?

- Помолиха ме да ти предам нещо от Рой Кемп и семейството. Завели са момичето в някаква клиника за лечение на наркозависими. Явно е развалина, но поне е в безопасност при близките си. Виж, Ръд, тези хора я мислеха за мъртва, а сега си я върнаха. Ще направят всичко по силите си тя да се възстанови. И може би са напипали следа за бебето. Операцията продължава в цялата страна. Снощи е имало още арести, още момичета са поставени под полицейска закрила. Някой им подшушнал нещо за търговията с бебетата и те са запретнали ръкави.

Отпивам от кафето и казвам:

- Това е добре.

- Да, така е. Рой Кемп иска да знаеш, че той и семейството му са ти изключително признателни, че върна дъщеря им и направи всичко това възможно.

- Той отвлече детето ми.

- Стига, Ръд.

- И дъщеря му беше отвлечена, така че сигурно чувството му е познато. Пет пари не давам колко е признателен. Има късмет, че отпратих ФБР, иначе можеше да е в ареста.

- Стига, Ръд, зарежи тая работа. Благодарение на теб се стигна до щастлив край.

- Не заслужавам нищо и не искам да имам нищо общо с това. Предай на Кемп, че може да ме целуне отзад.

- Добре. Надушили са и следите на Суенгър. Снощи от някакъв барман в Расин, Уисконсин.

- Страхотно. Искаш ли да се видим след около седмица да изпием по бира. В момента съм доста натоварен.

- Разбира се.

В петък сутринта се съвещаваме е Партнър и Клиф в коридора, преди процесът да продължи. На този етап работата на Клиф е да сяда на различни места сред зрителите и да наблюдава съдебните заседатели. Реакцията му след вчерашния ден не е учудваща: те изобщо не симпатизират на Тадео и вече са взели решение. Грабвай споразумението, ако още е на масата, не спира да ме съветва той. Разказвам му за разговора си е Мигел предишния ден.

- Е, ако имаш шанс да подкупиш някой, по-добре действай бързо - гласи отговорът на Клиф.

Докато съдебните заседатели влизат, крадешком поглеждам към Естебан Суарес. Смятах само да го стрелна с очи, както правя обикновено по време на процес, но той ме зяпа, все едно очаква да му връча нещо в плик. Ама че кретен. Няма почти никакво съмнение обаче, че някой вече се е свързал с него. Също така няма почти никакво съмнение, че не може да му се има доверие. Да не би вече да брои мислено парите?

Съдия Фабиноу казва „добро утро“ и приветства всички в съдебната си зала. Преминава през обичайните въпроси към съдебните заседатели дали не са имали непозволен контакт с подли хора, които са се опитали да ги подкупят. Отново поглеждам към Суарес. Втренчил се е в мен. Сигурен съм, че и други го забелязват.

Господин Манчини се изправя и оповестява:

- Госпожо съдия, обвинението се оттегля. Можем да призовем още свидетели по-късно, но засега приключваме.

Не се учудвам, защото Макс ме предупреди. Призова само двама свидетели, защото не му трябват повече. Видеото показва всичко, а той разумно го остави да говори само по себе си. Ясно е изтъкнал коя е причината за смъртта и безусловно е заковал извършителя.

Приближавам се до ложата на съдебните заседатели, поглеждам всички освен Суарес и започвам с очевидното. Клиентът ми е убил Шон Кинг. Не е имало умисъл, не е било планирано. Ударил го е двайсет и два пъти, но нищо не помни. През петнайсетината минути, преди да нападне Шон Кинг, Тадео Запате е бил ударен по лицето и главата общо трийсет и седем пъти от Кръш, известен и като Бо Фрейли. Трийсет и седем пъти. Запате не е бил нокаутиран, но е получил мозъчна травма. Не помни почти нищо след втория рунд, когато Кръш е стоварил коляното си в челюстта му. Ще покажем на вас, съдебните заседатели, целия бой, ще преброим трийсет и седемте удара по главата и ще ви докажем, че Тадео не е съзнавал какво върши, когато е нападнал рефера.