Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Не е бил в състояние да се контролира, затова - да.

Макс поглежда към съдията и казва:

- Добре. Искам отново да пуснем видеото на забавен каданс.

Залата отново е затъмнена и всички вперват поглед в големия екран. Макс пуска материала супербавно и оповестява на висок глас след всеки удар:

- Един! Два! Той пада. Три! Четири! Пет!

Поглеждам съдебните заседатели. Може и да им е писнало от това видео, но въпреки това гледат като хипнотизирани.

Макс спира след дванайсетия удар и пита:

- А сега, докторе, вие твърдите пред тези съдебни заседатели, че гледат човек, който съзнава, че върши нещо нередно, че нарушава закона, но не може нито физически, нито мисловно да се възпре. Така ли?

Тонът на Макс е подигравателен и недоверчив и въздейства. Всъщност гледаме кръвопролитие, предизвикано от един разярен боец. А не от човек, изпаднал в невменяемост.

- Точно така - отговаря д-р Тасълман, без да отстъпва нито на сантиметър.

Тринайсет, четиринайсет, петнайсет, отброява Макс бавно и спира на двайсетия удар.

После се провиква:

- В този момент, докторе, той още ли е невменяем?

- Да, още.

Двайсет и един, двайсет и два и Норберто най-сетне се спуска да спре кръвопролитието. Върху Тадео се мятат тела.

- Ами сега, докторе - пита Макс, - когато са го дръпнали и нападението е приключило? В този момент дали момчето се е опомнило?

- Трудно е да се каже.

- А минута по-късно? Час по-късно?

- Трудно е да се каже.

- Трудно е да се каже, защото не знаете. Вие гледате на юридическата невменяемост като на копче, което се включва и изключва за удобство на подсъдимия, нали?

- Не съм казал такова нещо.

Макс натиска едно копче и екранът изчезва. Лампите светват и всички си поемат дъх. Той прошепва нещо на свой помощник и взема друг бележник, изписан с бележки. Приближава се до подиума, измерва свидетеля с гневен поглед и пита:

- Ами ако го беше ударил трийсет пъти, доктор Тасълман? И тогава ли диагнозата ви щеше да е невменяемост?

- При същите факти, да.

- О, говорим за същите факти. Нищо не се е променило. Ами четирийсет пъти? Четирийсет удара по главата на човек, който очевидно е в безсъзнание. И това ли е невменяемост, докторе?

- Да.

- Този обвиняем не дава никакви признаци, че ще спре само след двайсет и два удара. Ами ако беше стрелял сто пъти в главата му, докторе? И това ли е невменяемост според книгите ви?

Тасълман заслужено спечелва парите си с думите:

- Колкото повече са ударите, толкова по-недвусмислено свидетелстват за умопомрачено съзнание.

Петък следобед е и няма начин процесът да приключи днес. Като повечето съдии и нашата Фаби обича да започва уикенда рано. Предупреждава съдебните заседатели да не влизат в никакви непозволени контакти и прекратява заседанието. Докато заседателите напускат залата, Естебан Суарес отново поглежда към мен. Все едно още си чака плика. Странно.

Прекарвам няколко минути с Тадео и обобщаваме седмицата. Той продължава да настоява да свидетелства и аз му казвам, че това сигурно ще стане в понеделник сутринта. Обещавам да се отбия в ареста в събота и да уточним показанията му. Отново го предупреждавам, че никога не е добра идея подсъдимият да свидетелства. Отвеждат го с белезници. Все още съм песимистично настроен, но се опитвам да го крия.

Мигел ме следва на излизане от съдебната зала и надолу по дългия коридор. Когато никой не ни слуша, казва:

- Суарес чака. Уговорката е потвърдена. Ще вземе парите.

- Десет хиляди ли? - питам само за да съм сигурен.

- Si, senor.

- Ами тогава действай, Мигел, само не ме замесвай. Няма да подкупя съдебен заседател.

- В такъв случай, сеньор, май имам нужда от заем.

- Забрави. Не давам заеми на клиенти, а също и такива, които никога няма да ми бъдат изплатени. Разчитай на себе си,приятел.

- Ние се погрижихме за онези двамата бандюги заради теб.

Спирам и го приковавам е гневен поглед. За пръв път споменава хората на Връзката - Бурето и Бръснача. Бавно казвам:

- Чуй ме, Мигел, не знам нищо за тези двамата. Ако си ги очистил, направил си го на своя глава.

Той се хили и клати глава:

- Не, сеньор, направихме го като услуга за теб. -Кимва към Партнър, който стои недалече. - Той ни помоли. Ние изпълнихме. А сега искаме услуга в замяна.

Поемам голяма глътка въздух и поглеждам към големия пъстър витраж, изработен с пари на данъкоплатците век по-рано. Има основание. Двама мъртви бандити струват повече от десет бона, поне според тарифата на улицата. Проблемът е в комуникацията. Не съм искал от Мигел двама мъртви бандити. Дали обаче, след като съм се облагодетелствал от смъртта им, съм длъжен да върна услугата?