Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Изправям се и казвам:

- Госпожо съдия, не съм осведомен за това. Не е оповестено предварително.

Макс е подготвен, защото от седмици планира тази засада:

- Госпожо съдия, не е оповестено, защото не е необходимо. Щатът не предлага видеото като доказателство за вината на подсъдимия, затова според член деветдесет и две, алинея шеста няма нужда от оповестяване на доказателството. Щатът предлага видеоматериала по-скоро с цел да оспори благонадеждността на този свидетел.

- Може ли поне да го видя преди съдебните заседатели? - питам бавно.

- Звучи разумно - отговаря Фабиноу. - Петнайсет минути почивка.

Гледаме видеото в нейния кабинет. Тадео и Корлис Бийн в средата на ринга е рефера, който вдига победоносно дясната ръка на Бийн. Тадео се отскубва от рефера, отива в своя ъгъл и изкрещява нещо в пристъп на ярост, обикаля вбесен ринга, с всяка секунда все повече излиза от кожата си, приближава до въжетата, крещи на съдиите и по невнимание се блъсва в Корлис Бийн, който изобщо не му се пречка и се наслаждава на победата си. На ринга се качват още хора и започват да ги насъскват, реферът се намесва между двамата боксьори и Тадео го блъсва; реферът, едър мъж, го блъсва на свой ред; за секунди изглежда, като че ли на ринга ще настъпи хаос, но някой сграбчва Тадео, издърпва го, а той рита и крещи.

Камерата отново не лъже. Тадео просто не умее да губи, изглежда като луда глава, като хулиган, като опасен човек, който пет пари не дава дали няма да предизвика побой.

- На мен ми се струва свързано с делото - отсича госпожата в съдийска тога.

Наблюдавам съдебните заседатели, докато гледат видеото. Няколко души клатят глава. Когато всичко приключва и лампите светват, Макс ликуващо се залавя отново с подигравките заради така наречената невменяемост на Тадео и го размазва. Благонадеждността му като свидетел е съсипана. Не бих могъл да я възстановя с повторен разпит.

Защитата се оттегля. Манчини призовава първия си контрасвидетел, психоаналитик на име Уейфър. Работи в щатската психиатрия и квалификацията му е безспорна. Учил е в местни колежи, говори с местен акцент. Не е блестящ специалист от далечно място като д-р Тасълман, но е много убедителен. Гледал е видеоматериалите, до един, и е прекарал шест часа заедно с обвиняемия - повече, отколкото Тасълман.

Тормозя Уейфър до обед, но не постигам много. През обедната почивка Манчини ме дръпва и пита:

- Може ли да поговоря с клиента ти?

- За какво?

- За споразумението, естествено.

- Разбира се.

Приближаваме към масата на защитата, където седи Тадео. Макс се привежда и казва тихо:

- Виж какво, мой човек, все още ти предлагам пет години, което на практика означава осемнайсет месеца. За непредумишлено убийство. Ако откажеш, значи наистина си невменяем, защото ще получиш двайсет години.

Тадео не му обръща внимание. Само се усмихва и клати глава - не.

Станал е още по-самоуверен, защото Мигел е намерил парите и е дал плика на Суарес. Научавам това едва когато вече е твърде късно.

Следобед се събираме в кабинета на съдията. Пред Фабиноу се мъдри поднос с нарязани на ивици моркови и целина, като че ли прекъсваме обяда й. Подозирам, че е само за показ.

- Господин Ръд, какво ще кажете за споразумението срещу признаване на вина? Разбирам, че предложението още е в сила.

Вдигам рамене.

- Да, госпожо съдия, обсъдих го с клиента си, господин Манчини също. Той не отстъпва.

- Добре, разговаряме неофициално. След като видях доказателствения материал, клоня към по-дълга присъда - към двайсет години. Не приемам тезата за невменяемостта, съдебните заседатели също не се вързаха. Било е жестоко нападение и той е съзнавал прекрасно какво прави. Мисля, че двайсет години е уместна присъда.

- Може ли да го предам на клиента си? Неофициално, разбира се.

- Моля ви. - Тя топва парче целина в сол, поглежда към Манчини и пита: - Какво следва?

- Имам само още един свидетел, доктор Левондовски, но не съм сигурен, че имаме нужда от него. Вие какво мислите, госпожо съдия?

Бавната Фаби отхапва връхчето на стеблото.

- Както прецените, но според мен съдебните заседатели са готови. - Хрус, хрус. - Господин Ръд?

- Мен ли питате?

- Защо не? - обажда се Макс. - Постави се на мое място и реши.

- Доктор Левондовски ще потвърди казаното от Уейфър. Разпитвал съм го и преди, той е свестен, но според мен Уейфър е много по-добър свидетел. Аз бих спрял дотук.