Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Суарес най-вероятно носи микрофон, а може би и камера. Ако парите бъдат проследени до мен, ще изгубя адвокатските си права и отивам в затвора. И преди ми се е разминавало на косъм, но предпочитам да съм на свобода. Преглъщам мъчително и казвам:

- Съжалявам, Мигел, но няма да се намеся.

Обръщам се, а той сграбчва ръката ми. Измъквам я, докато Партнър се приближава.

- Ще съжаляваш, сеньор - предупреждава ме Мигел.

- Това заплаха ли е?

- Не. Обещание.

Тази вечер има боеве, но аз се нагледах на кръвопролития през изминалата седмица. Трябва да си намеря друго занимание, а в момента то е да свалям прелестната Наоми Тарант. И понеже все още се срещаме тайно или поне се боим да не ни види някой, който може да я познава като учителка, посещаваме тъмни барове и скромни заведения. Днес отиваме на ново място, в тайландски ресторант на изток от града, далече от училището, където Наоми преподава на Старчър. Сигурни сме, че никой познат няма да ни види.

Оказва се, че сме се лъгали. Наоми я забелязва първа и тъй като не може да повярва на очите си, ме моли да потвърдя. Не е лесно, защото не искаме да ни хване. В ресторанта е доста тъмно и има поредица от паравани и ниши. Страхотно място да се скриеш да хапнеш, без да виждаш много хора. На връщане от тоалетната Наоми е видяла три сепарета в дъното на залата. В едно от тях една до друга и увлечени в разговор седели Джудит и още една жена. Не Ава, сегашната й партньорка, а друга. Мънистената завеса на сепарето била частично спусната и донякъде ги скривала от поглед, но Наоми е сигурна, че това е Джудит. Разумът подсказва, че ако двете жени са само приятелки или колежки, ще седят една срещу друга на масата. Тези двете обаче били една до друга и сякаш в друг свят, твърди Наоми.

Прокрадвам се до мъжката тоалетна, шмугвам се зад някакви изкуствени растения в саксии и виждам онова, което отчаяно искам да видя. Бързо се връщам на масата и потвърждавам всичко пред Наоми.

Чудя се дали да не си тръгнем, за да избегнем неловка ситуация. Не искаме Джудит да ни види и съм напълно сигурен, че тя не иска ние да я видим.

Обмислям да изпратя Наоми до колата, после да прекъсна малката среща на Джудит. Колко ще ми е приятно да я видя как умира от срам и започва да лъже. Ще питам как е Ава, ще й изпратя поздрави.

После се замислям за Старчър и какво би означавало това във войната между биологичните му родители. Майките му нямат официален брак, затова вероятно няма проблем едната или и двете да се срещат с други жени, ала сериозно се съмнявам връзката им да е отворена. Откъде бих могъл да знам правилата? Ако Ава узнае обаче, това ще означава още битки, още страдания за детето. И още оръжия в ръцете ми.

Обмислям дали да не се обадя на Партнър и да му поръчам да проследи Джудит и да направи малко снимки. И докато в главата ми се въртят подобни мисли, Джудит изниква зад ъгъла и се запътва право към нашата маса. Виждам как в дъното приятелката й излиза забързано през предната врата, крадешком хвърляйки последен поглед през рамо. Джудит като истинска кучка изсъсква:

- Виж ти, не очаквах да ви срещна тук.

Няма да й позволя да сплаши Наоми, която в момента е изгубила ума и дума.

- И аз не очаквах да те видя. Сама ли си?

- Да - отговаря. - Вземам храна за вкъщи.

- А, нима? А кое беше онова момиче?

- Кое момиче?

- Момичето в сепарето. С къса руса коса, скосена от едната страна по сегашната мода. Момичето, което едва не си счупи врата, докато излизаше преди малко от входната врата? Ава знае ли за нея?

- А, това момиче. Тя е само приятелка. Училището разрешава ли учители да излизат с родители?

- Мръщят се, но не е забранено - отговаря спокойно Наоми.

- Ава знае ли, че се срещаш с други? - питам.

- Не беше среща. Тя е просто приятелка.

- Тогава защо излъга за нея? Защо излъга, че ще вземаш храна за вкъщи?

Тя подминава въпросите ми и изпива Наоми с поглед.

- Май ще трябва да съобщя в училището.

- Ами давай - отговарям. - Аз пък ще съобщя на Ава. Тя ли гледа Старчър, докато ти сваляш друга?

- Не свалям никого и в момента синът ми не ти влиза в работата. Достатъчно се издъни миналия уикенд.

Дребен тайландец в костюм се приближава и с широка усмивка пита:

- Всичко наред ли е тук?

- Да, госпожата тъкмо си тръгва - отговарям и поглеждам Джудит. - Ако обичаш, искаме да поръчаме.

- Ще се видим в съда - просъсква тя и се завърта на пети.

Проследявам я с поглед, не взема никаква храна. Дребният тайландец се отдръпва, все така усмихнат. Пресушаваме напитките си и най-накрая преглеждаме менюто.