Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Кратък съм, защото няма много за казване. Благодаря им и се отдалечевам от ложата.

Първият ми свидетел е Оскар Морено, треньорът на Тадео и човекът, който пръв бе видял потенциал в шестнайсетгодишния боксьор. Оскар е приблизително на моята възраст, по-голям от бандата около Тадео, и е познат в квартала. Навърта се в спортна зала за латино младежи и предлага да тренира по-талантливите. Освен това има чисто досие - страхотно предимство, когато призоваваш някой да свидетелства. Старите наказателни присъди винаги рикошират зле. Съдебните заседатели не гледат с добро око на нарушители под клетва.

С помощта на Оскар очертавам събитията, довели до боя. Това е опит да разбудя състраданието на съдебните заседатели. Тадео е бедно хлапе от бедно семейство, чийто единствен истински шанс в живота досега е бил вътре в клетката. Накрая стигаме до въпросния бой и светлините в съдебната зала угасват. Първия път гледаме целия бой без прекъсване.

Наблюдавам съдебните заседатели в полумрака. Жените са отблъснати от жестокостта на спорта. Мъжете са изцяло погълнати. При второто излъчване спирам записа всеки път, когато Тадео получи удар по лицето. Истината е, че повечето от тези удари не са опасни и Кръш е натрупал съвсем малко точки с тях, но за съдебните заседатели, които не са специалисти, удар по лицето, особено пораздухан от Оскар и от мен, става смъртоносен. Бавно и методично преброявам ударите. Представени толкова преувеличено, човек като нищо ще се запита как изобщо Тадео се е държал на краката си. Минута и двайсет секунди преди края на втори рунд Кръш успява да дръпне главата на Тадео надолу и да я блъсне в дясното си коляно. Ударът наистина е гаден, но той едва замая Тадео. Сега обаче двамата с Оскар го представяме като причина за трайно мозъчно увреждане.

Спирам видеото в края на втори рунд и с помощта на внимателно отрепетирани въпроси и отговори измъквам от Оскар впечатлението му от неговия боец между рундовете. Очите му били изцъклени. Можел само да сумти, не можел да говори. Не реагирал на въпросите, с които го засипвали Норберто и Оскар. Той, Оскар, дори се зачудил дали да не повика рефера и да не прекъсне мача.

Ще призова и Норберто на свидетелското място, за да потвърди тези лъжи, но той има две присъди и Манчини ще го унижи.

Показанията на Оскар премълчават факта, че аз също бях в ъгъла. Носех яркожълтото си яке с надпис „Тадео Запате“ и се мъчех да изглеждам така, все едно действително имат нужда от мен. Обяснил съм го на Бавната Фаби и на Макс и съм ги уверил, че не съм чул, нито видял нищо съществено. Бях обикновен зрител, поради което не може да ме смятат за свидетел.

Макс и Бавната Фаби знаят, че съм тук от обич, не заради парите.

Гледаме третия рунд и отброяваме още удари по главата на Тадео. Оскар свидетелства, че когато боят приключил, Тадео смятал, че му остава още един рунд. Не бил на себе си, все още бил в съзнание, но едва се държал на крака. Нападнал Шон Кинг, а когато Норберто и останалите го дръпнали, приличал на разярен звяр, не знаел нито къде се намира, нито защо го удържат. Трийсет минути по-късно, докато се преобличал в съблекалнята, докато полицаите го наблюдавали и чакали, започнал да идва на себе си. Попитал защо има полицаи. Попитал и кой е спечелил боя.

Като цяло не се справяхме зле с посяването на някакво съмнение. Но дори беглият преглед на трите рунда показва относително равен бой. Тадео нанася не по-малко удари, отколкото получава.

Манчини не постига нищо с кръстосания разпит. Оскар се придържа към фактите, които е измислил. Той е присъствал там, бил е в ъгъла, говорил е със своя боец и ако твърди, че хлапето е получило твърде много удари по главата, значи е така. Макс не може да докаже противното.

След това призовавам нашия експерт д-р Тасълман, пенсионирания психиатър, който сега работи като професионален свидетел. Облечен е е черен костюм и колосана бяла риза, има малка червена папийонка и изглежда невероятно изискан с очилата си с рогови рамки и чупливата си прошарена коса. Бавно му помагам да представи квалификациите си като експерт в областта на съдебната психиатрия.

Макс няма възражения.

След това моля д-р Тасълман да обясни най-подробно и като за лаици правната концепция за липса на волева овладимост - стандарт, възприет в нашия щат преди едно десетилетие.

Той ми се усмихва, после поглежда към съдебните заседатели почти както възрастен професор би се насладил да си побъбри със своите изпълнени с обожание студенти, и казва: