Джон Гришам - Адвокат на престъпници

- Как са нещата във фирмата? - питам с любопитство като онова, с което гледаш катастрофа. Неустоимо е.

- Добре - отговаря тя. - Обичайната бъркотия.

- Трябват ви няколко мъже в тази фирма.

- Имаме си достатъчно проблеми.

Сервитьорът забелязва, че двете чаши са празни, и отива да ни донесе по още едно. Първите питиета винаги привършват бързо.

Джудит е една от четирите партньорки във фирма с десет жени, до една борбени лесбийки. Фирмата се е специализирала в случаи на дискриминация спрямо хомосексуалисти на работното място, при сделките с недвижими имоти, образованието и медицинските грижи. И най-новото - в разводите на гей двойки. Добри юристки са, преговарят твърдо и оспорват решително, винаги са в настъпление и често попадат в новините. Фирмата си гради имидж на войнствено настроена срещу обществото и никога не отстъпва. Външните битки обаче изобщо не са толкова колоритни, колкото вътрешните.

-Бих могъл да се присъединя като старши партньор - подмятам уж нехайно.

- Няма да издържиш и десет минути.

Никой мъж няма да издържи десет минути в тяхната кантора. Всъщност мъжете ревностно ги избягват. Чуят ли името на фирмата й, си плюят на петите. Свестни типове, спипани да кръшкат, скачат от моста.

- Да, вероятно имаш право. Липсва ли ти сексът с противоположния пол?

- Себастиан, наистина ли искаш да говорим за хетеросекс след лош брак и нежелано дете?

- На мен хетеросексът ми харесва. На теб харесвал ли ти е някога? Останах с такова впечатление.

- Преструвах се.

- Не е вярно. Доколкото си спомням, беше чудесна.

Познавам двама мъже, които са спали с нея преди мен. А после тя срещна Гуинет. Често се чудя дали съм бил толкова зле в леглото, че съм я накарал да премине в другия отбор. Едва ли.

Трябва да призная, че Джудит има добър вкус. Ненавиждах Гуинет и още я ненавиждам, но тази жена беше способна да спре уличното движение. А сегашната й партньорка е Ава, бивш модел на бельо за местен универсален магазин. Помня рекламите с нея в неделните вестници. Пристигат вторите ни питиета и ние жадно ги засмукваме.

- Ако ще говориш за секс, аз си тръгвам - заявява тя, но не е ядосана.

- Извинявай. Виж, Джудит, винаги когато те видя, мисля за секс. Проблемът е мой, не твой.

- Потърси помощ.

- Не ми трябва помощ. Трябва ми секс.

- Да не би да ми предлагаш?

- Има ли смисъл?

- Не.

- Така си и знаех.

- Довечера имаш ли бой? - пита тя, за да смени темата, и аз не възразявам.

- Да.

- Ти си извратен, да знаеш. Това е толкова жесток спорт.

- Старчър изяви желание да дойде с мен.

- Заведеш ли детето да гледа бой в клетка, повече няма да го видиш.

- Спокойно, шегувам се.

- Може и да се шегуваш, но въпреки това си извратен.

- Благодаря. Пийни още едно.

Добре сложена азиатка с тясна къса пола минава покрай нас и двамата я оглеждаме.

- Заплювам си я - казвам. Алкохолът започва да действа - при Джудит по-бавно, защото по природа е по-сдържана. Тя се усмихва неохотно, за пръв път тази вечер. Може би дори за пръв път тази седмица.

- Срещаш ли се с някоя? - пита тя значително по-мило.

- Не и откакто се видяхме с теб предишния път. Само работя.

Последното ми гадже ме напусна преди три години. От време на време ми се отваря парашутът, но ще излъжа, ако кажа, че си търся сериозна връзка. Настъпва продължителна и напрегната пауза в разговора, и двамата сме отегчени. Малко преди да привършим второто си питие, се връщаме на темата за Старчър и майка ми, и следващия уикенд, от който и двамата се ужасяваме.

Излизаме заедно от бара, чинно се млясваме по бузите и се сбогуваме. Поредното отметнато квадратче.

Някога я обичах, след това истински я мразех. Сега Джудит почти ми харесва и ако продължим с месечните си срещи, може и да станем приятели. Това целя, защото наистина се нуждая от приятел, който да разбира какво правя и защо го правя. А ще бъде и много по-добре за сина ни.

Живея на двайсет и петия етаж на жилищен блок в центъра на града с частичен изглед към реката. Тук горе ми харесва, защото е тихо и сигурно. Ако някой иска да взриви или да опожари апартамента ми, трудно ще го направи, без да събори цялата сграда. В центъра има престъпност, затова сме снабдени с многобройни видеокамери и въоръжена охрана. Чувствам се в безопасност.

Стреляха в старото ми жилище - на приземния етаж на къща близнак, а преди пет години хвърлиха запалителна бомба в кантората ми. Извършителят така и не беше открит, а аз останах с ясното впечатление, че ченгетата не търсят усилено. Както ви казах, работата ми предизвиква омраза и има хора, които биха желали да ме видят да страдам. Някои от тези хора се крият зад полицейски значки.