Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Мачовете започват и аз обикалям около арената, за да убия малко време. Напрежението в съблекалнята е непоносимо, не издържам да седя там, докато часовникът тиктака. Знам, че Тадео вече се е излегнал на масата неподвижно, завит с дебела завивка, отправя молитви към Дева Мария и слуша мръснишки латино рап. Не мога да направя нищо, за да му помогна, затова си намирам място на горното ниво, високо над ринга, и гледам шоуто. Залата наистина се пръска по шевовете, а феновете са кресливи и обезумели както винаги. Боевете в клетка събуждат най-свирепите инстинкти у някои хора, включително у мен, затова всички сме тук по една и съща причина - да видим как един боец ще унищожи друг. Искаме да гледаме разкървавени очи, дълбоки рани на челото, задушаващи хватки, трошене на кости и безмилостен нокаут, след който екипите в ъглите хукват да търсят лекар. Добавете река от евтина бира, и ето ви пет хиляди маниаци, жадни за кръв.

Накрая отивам в съблекалнята, където положението се оживява. Първите две срещи са завършили с ранен нокаут, затова вечерта напредва бързо. Норберто, Оскар и Мигел обличат лъскавите си жълти якета, същите като моето, и екипът на Запате е готов за дългия път до клетката. Аз ще бъда в ъгъла заедно с Норберто и Оскар, макар че моята роля не е толкова важна. Гледам Тадео да изпие водата си, докато Норберто го наставлява, крещейки на най-бързия испански, който някога сте чували. Оскар обработва раните на лицето, ако има такива. От мига, в който стъпим на тепиха, всичко се размазва. В тунела пияни фенове се пресягат към Тадео и крещят името му. Ченгетата разбутват хората от пътя ни. Публиката реве оглушително, не само за Тадео. Искат още, още един бой, за предпочитане до смърт.

Пред клетката официален служител проверява ръкавиците на Тадео, намазва лицето му с олио и му дава зелена светлина. Говорител оповестява името му по уредбата и нашият човек скача в клетката по яркожълти гащета и халат. Противникът му тази вечер е известен с прозвището Чакала - истинското му име не се знае, а и не е важно. Майстор на събмишъна, висок, бял, без много маса, но външността лъже. Три пъти съм го гледал как се бие. Коварен и ловък е. Стои добре в защита и дебне за възможност за тейкдаун. Огъна последния си противник на претцел и го принуди да крещи за пощада. В момента ненавиждам Чакала, но дълбоко в себе си страшно му се възхищавам. Всеки мъж, способен да влезе в клетката, има по-здрав гръбнак от другите.

Разнася се гонгът за първи рунд - три бесни минути. Тадео се хвърля право напред и веднага принуждава Чакала да отстъпи. През първата минута и двамата нанасят внезапни удари и се боричкат, после се вкопчват един в друг, но поражения няма. И аз като другите пет хиляди фенове крещя с пълно гърло, макар да нямам представа защо. Съветите са безполезни, пък и Тадео бездруго не слуша. Двамата падат, строполяват се тежко и Чакала го стисва в ножица. За една дълга минута Тадео се гърчи и се извива, а ние всички сме притаили дъх. Накрая успява да се откопчи и нанася силен ляв в носа на Чакала. Най-сетне кръв. Няма съмнение, че моят човек е по-добрият боец, но и една грешка е достатъчна, за да ти извият ръката до счупване. Между рундовете Норберто го отрупва с камара наставления, но Тадео не чува. Знае за боя много повече от всички нас и има ясна представа от противника си. Когато звънва гонгът за втори рунд, аз го стисвам за ръката и изкрещявам в ухото му:

- Повали го в този рунд и ще получиш още две хиляди.

Сега Тадео чува.

Чакала е изгубил първия рунд, затова като много други бойци през втория рунд започва с преса. Иска да го склещи, да направи с жилавите си ръце някаква зловеща смъртоносна хватка, но Тадео превъзходно разчита намерението му. Трийсет секунди по-късно моето момче изпълнява класическата комбинация ляв-десен-ляв и поваля противника си по задник. После допуска честа грешка - хвърля се идиотски върху Чакала като маниакален пикиращ бомбардировач, решен да посее смърт. Чакала успява да го ритне с дясното си стъпало - жесток ритник, който попада малко над слабините на Тадео. Той остава на крака, докато Чакала успява да се изправи, и за секунда-две нито един от двамата не предприема нищо. Накрая се отърсват от случилото се и започват да се обикалят. Тадео влиза в боксьорския си ритъм и засипва Чакала с удари, на които не получава ответни. Цепва кожата над дясното му око и разширява цепката с безмилостната си канонада. Чакала има лошия навик да нанася неистово лъжливо ляво кроше точно преди да се приведе, и да нападне ниско в коленете, само че твърде често прилага този номер. Тадео го разгадава, идеално преценява времето и изпълнява най-изящния си номер -сляпо завъртане на лакътя. Движение, за което трябва наистина да ти стиска, защото за част от секундата си с гръб към противника. Но Чакала е твърде бавен и десният лакът на Тадео се стоварва отдясно на челюстта му. Чакала е в несвяст още преди да се строполи на тепиха. Правилата позволяват на Тадео да го прасне няколко пъти в лицето, за да го довърши съвсем, но защо да си прави труда? Той просто стои в средата на ринга, вдигнал ръце, забол очи надолу, наслаждавайки се на постижението си, докато Чакала лежи неподвижно като труп. Реферът бързо прекратява рунда.