Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Колкото повече срещи и пари печели Тадео, толкова повече се тревожа от взаимоотношенията си с бандата. Навеждам се и го питам тихичко:

- Как е моят човек?

Той отваря очи, поглежда нагоре, усмихва се неочаквано и изважда слушалките от ушите си. Масажът рязко спира, защото Тадео сяда на края на масата. Говорим си и той ме уверява, че е готов да убие някого. Браво!

Преди среща не се бръсне цяла седмица, затова с наболата си брада и рошавата си черна коса ми напомня на Роберто Дуран. Само че Тадео е от Ел Салвадор, не от Панама. На двайсет и две години е, американски гражданин и английският му е почти толкова добър, колкото испанския. Майка му пребивава легално в страната и работи в кафене. Има апартамент, пълен с деца и роднини, а впечатлението ми е, че печалбата му се разпределя между много хора.

Всеки път когато говоря с Тадео, се радвам, че не съм принуден да се изправя срещу него на ринга. Има свирепи черни зеници, които сякаш крещят гневно: „Искам касапница! Искам кръв!“. Отраснал е на улицата и се е сбивал с всеки, който се доближи твърде много. По-големият му брат е умрял, намушкан с нож, и Тадео се бои, че и той ще умре. Излезе ли на ринга, непоклатимо вярва, че някой ще бъде убит и този някой няма да е той. И трите му загуби са по точки, досега никой не му е сритвал задника. Тренира по четири часа дневно и много скоро ще овладее до съвършенство жиу-жицу.

Говори тихо, изрича думите бавно - обичайната треска преди бой, когато страхът замъглява всички мисли и коремът ти се бунтува. Знам, преживявал съм го.

Много отдавна участвах в пет мача от шампионата за аматьорски бокс „Златни ръкавици“. Имах една загуба и четири победи, преди майка ми да разконспирира тайната ми кариера и навреме да я прекрати. Обаче го направих. Стискаше ми достатъчно да изляза на ринга и здравата да ме натупат.

Не мога обаче да си представя смелостта, която се изисква да влезеш в клетката заедно с още един боец, който е в превъзходна форма, изключително сръчен, добре трениран, гладен, гаден и уплашен до смърт, а единствените мисли в главата му са как да ти извади ръката от рамото, да ти осакати коленете, да ти отвори дълбока рана и да стовари в челюстта ти удар за нокаут. Затова обичам този спорт. Изисква много повече смелост, много повече кураж лице в лице с противника от всеки друг спорт след гладиаторските битки до смърт. Да, опасни са и много други спортове - ски слаломът, ръгбито, хокеят, боксът, автомобилните състезания. Всяка година при конни надбягвания умират повече хора, отколкото във всеки друг спорт. Но там не се състезаваш, знаейки, че ще се нараниш. Пристъпиш ли в клетката обаче, със сигурност ще бъдеш наранен - зловещо, болезнено и дори смъртоносно. Всеки следващ рунд може да ти бъде последният.

Затова обратното броене е толкова мъчително. Минутите се влачат, а боецът се бори с нервите си, с червата си, със страховете си. Чакането е най-мъчително. Тръгвам няколко минути по-късно, за да може Тадео да се оттегли в своя свят. Веднъж ми каза, че успява да си представи боя и вижда противника си да моли за пощада, проснат окървавен на тепиха.

Лъкатуша по коридорите в недрата на арената и чувам екота от ревящата тълпа, жадна за кръв. Намирам търсената врата и влизам. Това е складово помещение, окупирано от моята собствена улична банда. Срещаме се преди боевете и правим залозите си. Шестима сме и нови членове не се приемат, защото не искаме никакво изтичане на информация. Някои използват истинските си имена, други - не. Слайд се облича като уличен сводник и е бил зад решетките за убийство. Нино е вносител на метамфетамини средна ръка и е лежал в затвора за трафик на наркотици. Джони няма криминално досие (все още) и притежава половината от боеца, срещу когото ще се изправи Тадео тази вечер. Денардо намеква, че има връзки с мафията, но се съмнявам, че престъпната му дейност е толкова добре организирана. Той се старае да рекламира срещите по смесени бойни изкуства и мечтае да живее във Вегас. Франки е най-възрастният - местна знаменитост в средите на бойните спортове отпреди десетилетия. Признава, че е изкушен от свирепостта на боевете в клетка и старомодният бокс вече го отегчава.

Това са моите момчета. Никога не бих се доверил на тези палячовци за законна делова сделка, но пък ние не правим нищо законно. Преглеждаме списъка и започваме да залагаме. Знам, че Тадео ще размаже боеца на Джони, и Джони е видимо притеснен. Предлагам пет хиляди долара за Тадео, но никой не залага срещу мен. Три хиляди, пак никой. Смъмрям ги, ругая ги, подигравам им се, но те знаят, че Тадео е в стихията си. Джони трябва да заложи нещо и накрая успявам да го изнудя за четири хиляди, че неговият боец няма да издържи до третия рунд. Денардо решава, че иска да участва срещу още четири хиляди. Нашарваме списъка с всякакви залози и Франки, нашият писар, регистрира всичко. Излизам от стаята, вкарал дванайсет хиляди долара в играта за четири различни срещи. Ще се съберем тук отново по-късно, когато боевете приключат, и ще се разплатим изцяло в брой.