Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Изнервяме се малко, докато се опитват да го свестят. Тълпата иска носилка, жертва, нещо, за което да говорят на работа, но Чакала в крайна сметка идва на себе си. Надига се и ние си отдъхваме. Или поне се опитваме. Не е лесно да запазиш спокойствие след толкова свиреп екшън с висок залог, и то докато пет хиляди маниаци тропат с крака.

Чакала се изправя и маниаците започват да дюдюкат.

Тадео се приближава до него, казва му нещо мило и двамата се помиряват.

На излизане от клетката вървя след Тадео и се усмихвам, докато той пляска длани с феновете си и се наслаждава на поредната си победа. Направи няколко глупави хода, които можеха да му струват живота, но като цяло това беше поредният многообещаващ бой.

Опитвам се да се насладя на мига и да мисля за бъдещето и за евентуалната печалба, може би за някои спонсорства. Той е четвъртият боец, в когото инвестирам, и първият, от когото печеля.

Точно преди да напуснем етажа и да влезем в тунела, женски глас се провиква:

- Господин Ръд! Господин Ръд!

Отнема ми секунда-две да схвана, защото няма как някой от зрителите тук да ме познае. Нахлупил съм бейзболна шапка като шофьор на камион, навлякъл съм отвратително жълто яке и съм с различни очила, а дългата ми коса е скрита. Но когато спирам да погледна, тя вече се протяга към мен. Едро момиче на около двайсет и пет с лилава коса, пиърсинг, огромни цици, които напират под прилепналата фланелка - типичното класно девойче по тези боеве. Удостоявам я с любопитен поглед и тя повтаря:

- Господин Ръд. Нали вие сте адвокат Ръд?

Кимвам. Тя се приближава още повече и казва:

- Майка ми е в журито.

- В кой съд? - питам и внезапно ме обзема паника. В момента съм зает само в един съд.

- Ние сме от Майло. Говоря за процеса срещу Гарди Бейкър. Майка ми е съдебен заседател.

Рязко кимвам наляво, сякаш казвам: „Натам“. След броени секунди сме извън залата и вървим един до друг по тесния коридор, а стените край нас се тресат.

- Как се казва? - питам и оглеждам всички, с които се разминаваме.

- Глина Ростън, съдебен заседател номер осем.

- Добре.

Знам името, възрастта, расата, работата, образованието, семейството, местоживеенето, брачната история, предишните ангажименти като съдебен заседател и съдебното досие, ако има такова, на всеки член на въпросното жури. Участвал съм в избора им. Някои исках, но повечето не ги исках. Седял съм заедно с тях в претъпканата зала пет дни седмично през последните две седмици и наистина започва да ми писва от тях. Мисля, че съм запознат с политическите им пристрастия, предубежденията им и отношението им към наказателното право. И точно защото знам толкова много за тях, съм убеден от мига, в който заеха местата си, че Гарди Бейкър го чака смъртна присъда.

- Какво мисли Глина напоследък? - питам предпазливо. Може момичето да носи микрофон. Вече нищо не ме учудва.

- Мисли, че всички са лъжци.

Продължаваме да крачим бавно, без конкретна цел, и двамата се страхуваме да се погледнем в очите. Изумен съм да го чуя. Съдейки по езика на тялото и произхода й, бих се обзаложил, че Глина Ростън първа ще извика „Виновен!“.

Озъртам се назад, за да се уверя, че няма свидетели, и казвам:

- Е, тя е умна жена, защото наистина са лъжци. Нямат доказателства.

- Искате ли да й го кажа?

- Не ме интересува какво ще й кажеш.

Спираме и пропускаме един от бойците тежка категория да мине с антуража си. Заложил съм две хиляди на него. Тази вечер съм на печалба шест хиляди и се чувствам доста добре. Отгоре на всичко научих шокиращата новина, че не всички съдебни заседатели по делото на Гарди Бейкър са с промити мозъци.

- Само тя ли мисли така, или си има съмишленици?-питам аз.

- Твърди, че не обсъждат делото.

Иде ми да се разсмея. Ако не обсъждат делото, откъде тази сладурана знае накъде клони майка й? В този момент нарушавам етичните правила, а сигурно и закона. Това е непозволен контакт със съдебен заседател и макар да не е съвсем ясен и да не е предизвикан от мен, Щатската адвокатска асоциация несъмнено няма да погледне на него с добро око. А съдия Кауфман направо ще изпуши.

- Кажи й да не отстъпва, защото не са хванали виновника - заявявам и се отдалечавам.

Не знам какво иска момичето, пък и нищо не мога да й дам. Сигурно бих могъл да отделя десетина минути, за да изтъкна крещящите недостатъци в доказателствата на прокуратурата, но това изисква тя да попие всичко правилно и после да го предаде точно на майка си. Малко вероятно. Тази госпожица е дошла да гледа боевете.