Джон Гришам - Адвокат на престъпници

Съдебната зала отново е претъпкана, което е удивително. За единайсети пореден ден Джули Фентрес, майката на близначките, седи на първия ред, точно зад масата на обвинението. Заобиколена е от обичайните си поддръжници и всички ме гледат свирепо, сякаш аз съм убил момичетата.

Когато Тротс най-сетне пристига, отваря куфарчето си и се преструва, че присъствието му има някакво значение, аз се привеждам към него и му казвам:

- Наблюдавай номер осем, Глина Ростън, но внимавай да не те забележат.

Ще го забележат, защото е тъпак. Би трябвало да умее да наблюдава реакциите на съдебните заседатели и да ги разчита, да изучава езика на тялото им и да следи дали са будни, заинтригувани или вбесени, да прави всичко, което се учиш да правиш по време на заседанията, ако си любопитен да разбереш какво става с журито ти, но Тротс е вдигнал ръце още преди седмици, преди същинското начало на процеса.

Гарди е в относително добро разположение на духа. Казва ми, че тук му харесва, защото има повод да излезе от килията. Държат го в карцера, обикновено без осветление, защото са сигурни, че е убил сестрите Фентрес, и суровото наказание трябва да започне веднага. И аз съм в по-добро разположение на духа, защото Гарди си е взел душ през уикенда.

Седим и чакаме съдията. В девет и петнайсет прокурор Хувър още не е на масата на обвинението. Кликата му помощници, същински млади фашисти, са по-начумерени от обикновено. Нещо става. До мен приближава пристав и ми прошепва:

- Съдия Кауфман ви вика в кабинета си.

Това се случва почти всеки ден, струва ми се. Хукваме към кабинета на съдията да се боричкаме за нещо, което не искаме да става публично достояние. Защо изобщо си правим труда? След две седмици вече ми е пределно ясно, че ако Хувър иска хората да видят или да чуят нещо, ще го направи.

Натъквам се на засада. Там е съдебната стенографка, готова да регистрира всичко. Съдия Кауфман крачи по риза и вратовръзка, а сакото и тогата му са окачени на вратата. Хувър стои самодоволен, но навъсен до прозореца.

Приставът затваря вратата зад мен и Кауфман хвърля някакви документи върху бюрото.

- Прочетете това! - изръмжава той.

- Добро утро, господин съдия. - Правя се на симпатяга. - Здрасти, Хувър.

Не отговарят. Документът представлява две страници клетвени показания, в които лицето твърди - в конкретния случай, лъже, - че сме се запознали случайно предишния петък вечерта на ММА турнира в града. Бил съм обсъждал с нея делото и съм й казал да предаде на майка си, която е съдебен заседател, че обвинението не разполага с доказателства и че всичките им свидетели лъжат. Беше се подписала като Марло Уилфанг пред нотариус.

- Има ли истина в това, господин Ръд? - изръмжава Кауфман, здравата ядосан.

- Ами... малко, струва ми се.

- Ще представите ли своята версия? - пита той, явно решен да не повярва на нито една моя дума.

- И това ако не е манипулация на съдебен заседател... - промърморва Хувър достатъчно силно, за да бъде чут.

На което отговарям рязко:

- Ще ме изслушате ли най-напред, или ще ме обесите, без да разполагате с фактите, точно като Гарди?

- Достатъчно - намесва се съдия Кауфман. - Престанете, господин Хувър.

Разказвам своята версия точно и ясно, без никакво разкрасяване. Изтъквам, че не познавам въпросната жена, че не съм имал представа коя е - как да имам?, -че тя ме е намерила умишлено, че е инициирала контакта, а после веднага е хукнала обратно към Майло и се е опитала да се намеси в съдебния процес.

Понякога е необходима цяла армия, само и само някой да бъде осъден.

- Твърди, че пръв съм я заговорил, така ли? - почти крясвам. - Как? Та аз не познавам тази жена. Тя ме познава, защото е присъствала в съдебната зала, гледала е процеса. Може да ме познае. Аз как да я позная? Не звучи ли абсурдно?

Звучи, разбира се, но Хувър и Кауфман не отстъпват. Убедени са, че са ме притиснали в ъгъла. Ненавистта им към мен и клиента ми е толкова силна, че не виждат очевидното.

- Тя лъже, разбирате ли? - продължавам да настоявам. - Нарочно е планирала всичко. Натрапи ми се, заприказва ме, а после е подготвила клетвените показания. Вероятно във вашия кабинет, Хувър. Това е лъжесвидетелство и неуважение на съда. Направете нещо, господин съдия.

- Не е нужно вие да ми казвате...

- О, хайде стига. Размърдайте се най-после и поне веднъж постъпете правилно.

- Слушайте, господин Ръд... - подема той зачервен и готов да замахне към мен.

Вече искам процесът да бъде обявен за невалиден. Искам да предизвикам тези двамата да направят наистина огромна глупост. На глас заявявам: