Джон Гришам - Адвокат на престъпници

В случая с Гарди моето дълбоко законспирирано приятелче е Джими Бресъп. Наричаме го Епископа. Никога не съм го виждал. Действа чрез Партнър и двамата се срещат на най-необикновени места. Партнър казва, че е на около шейсет, с дълга и оредяваща прошарена коса, опърпани дрехи, цапната уста, чепат характер и слабост към чашката.

- По-стара версия на самия мен, а? - попитах.

- Не съвсем - отвърна мъдро той.

Въпреки цялото фучене и големите приказки Епископа се страхува да припари твърде близо до адвокатите на Гарди.

Той твърди, че Хувър и кликата му вече знаят, че са хванали не когото трябва, но са вложили твърде много, за да се спрат и да признаят грешките си. Според него още от първия ден се носят слухове кой е истинският убиец.

Петък е и всички в съдебната зала са изтощени. В продължение на един час тормозя пъпчив хлапак, който твърди, че е бил на църковната служба, когато Гарди призовал демоните и предизвикал хаос. Честно казано, виждал съм най-отвратителни фалшиви доказателства в съда, но никога не е било чак толкова зле. Показанията са не само скалъпени, те са абсолютно неуместни. Друг прокурор не би се занимавал с тях. Друг съдия не би ги допуснал. Кауфман най-сетне разпуска съда за почивните дни.

С Гарди се срещаме в съблекалнята, където той навлича оранжевия гащеризон, докато аз ръся банални пожелания за хубав уикенд. Давам му десет долара за автоматите със закуски. Осведомява ме, че утре майка му ще му занесе любимите му лимонови сладки. Понякога надзирателите му ги дават, друг път му ги изяждат. Никога не се знае. Надзирателите са средно по сто и петдесет килограма всеки, така че сигурно се нуждаят от откраднатите калории. Съветвам Гарди да си вземе душ през уикенда и да си измие косата.

- Господин Ръд, намеря ли бръснач, край с мен - казва той и с показалец ми показва как разрязва китката си.

- Не говори така, Гарди.

И преди го е заявявал, при това съвсем сериозно. Хлапето няма за какво да живее и е достатъчно умно, за да усеща какво предстои. По дяволите, ясно е дори за слепите. Ръкуваме се и аз бързо слизам по задното стълбище. Партнър и полицаите ме посрещат на входа и ме натикват в буса. Отново се измъквам невредим.

Когато излизаме от Майло, започвам да клюмам и скоро заспивам. Десет минути по-късно усещам, че телефонът ми вибрира, и се обаждам. Караме след щатските полицаи до мотела, където си вземаме багажа и напускаме.

Скоро сме сами на път за Сити.

- Срещна ли се с Епископа? - питам Партнър.

- О, да. Петък е, а според мен в петък той започва да се налива от обед. Само с бира обаче, побърза да изтъкне. Затова купих шест бири и се повозихме. Мястото, за което ми спомена, било долнопробна кръчма на източния край на града. Твърди, че Пийли е редовен клиент там.

- Значи вече си изпил няколко бири? Не е ли по-добре аз да карам?

- Само една, шефе. Смуках я, докато се стопли. Епископа обаче изгълта три още докато бяха студени.

- Вярваме ли му?

- Аз само си върша работата. От една страна, има основания да му се вярва, защото живее тук, откакто се помни, и познава всички. От друга, дрънка такива глупости, че ти иде да отхвърлиш всичко, което казва.

- Ще видим.

Затварям очи и се опитвам да дремна. Буквално е невъзможно да спиш при процес за убийство, затова съм се научил да дремя при всяка възможност. Откраднах десетина минути върху твърдата пейка в празната съдебна зала на обед, точно както и докато крачех напред-назад в мръсната мотелска стая в три сутринта. Често се отнасям насред изречението, докато Партнър шофира и бусът боботи.

По някое време от пътуването ни към нашата версия на цивилизацията съм заспал.

Това е третият петък от месеца, когато винаги имам среща с нея, ако две питиета могат да се нарекат така. Усещам го по-скоро като посещение при зъболекаря за вадене на нерв. Истината е, че тази жена не би излязла на среща с мен, дори ако я заплашиш с пистолет, и чувството е взаимно. Но има нещо, което ни свързва. Виждаме се винаги в едно и също заведение, в едно и също сепаре, където за пръв път вечеряхме заедно в един друг живот. Носталгията няма нищо общо с избора на мястото, става дума само за удобство. То е от еднотипните заведения на цяла верига, но обстановката не е лоша и в петък вечер е оживено.

Джудит Уайтли е пристигнала първа и седи в сепарето. Аз се вмъквам няколко минути по-късно, точно преди да стане раздразнителна. Тя е винаги точна и възприема закъсненията като признак на слабост. Според нея аз имам много такива признаци. Джудит също е адвокат, така се запознахме.