Джон Гришам: Адвокат на престъпници

Гарди твърди, че не е припарвал там. Нещо повече, той твърди, че не е влизал в църква през всичките осемнайсет години от живота си. Майка му го потвърждава. Както казват тук, в провинцията, семейството на Гарди е ужасно „нецърковно“.

Не проумявам защо тези показания са допустими в процес за убийство. Нелепо е, граничи с глупостта. Ако има осъдителна присъда, цялата тази идиотщина ще се възобнови след около две години в безпристрастен апелативен съд на около триста километра от тук. Съдиите - съвсем малко по-интелигентни от Кауфман, но всяко по-различно нещо е подобрение - ще погледнат скептично на този жалък проповедник и неговата скалъпена история за някакво спречкване, което уж станало тринайсет месеца преди убийствата.

Възразявам. Отхвърля се. Възразявам гневно. Отхвърля се гневно.

Хувър обаче отчаяно се стреми да намеси Сатаната в теорията си по случая. Съдия Кауфман отвори широко портите преди два дни и всичко е добре дошло. Той обаче ще ги затръшне, щом аз започна да призовавам свидетелите си. Ще имаме късмет, ако в протоколите влязат и сто думи.

Проповедникът има неплатени данъци в друг щат. Не знае, че съм открил този факт, затова ще се позабавляваме на кръстосания разпит. Не че това има значение - няма. За тези съдебни заседатели клиентът ми е чудовище, което заслужава да гори в ада, и толкова. А тяхната работа е да ускорят процеса.

Гарди се привежда, колкото да прошепне:

- Господин Ръд, кълна се, че никога не съм стъпвал в църква.

Кимвам и се усмихвам, защото само това мога да направя. Защитникът не може винаги да вярва на клиентите си, но когато Гарди твърди, че не е стъпвал в църква, аз му вярвам.

Проповедникът е от избухливите и аз скоро го възпламенявам. Използвам неплатените данъци, за да го раздразня достатъчно, а ядоса ли се, не му минава. Повеждам с него спор относно непогрешимостта на Светото писание, относно Светата троица, Апокалипсиса, бръщолевенето в транс, укротяването на змии, пиенето на отрова и широкото разпространение на сатанинските култове в района на Майло. Хувър отправя кресливи възражения и Кауфман ги приема. По едно време на почервенялото лице на проповедника се изписва благочестиво изражение, той затваря очи и вдига високо двете си ръце. Аз инстинктивно застивам, трепвам уплашено и поглеждам към тавана, като че ли ще удари мълния. По-късно той ме нарича атеист и заявява, че ще горя в ада.

- Значи разполагате с властта да изпращате хората в пъкъла? - изстрелвам в отговор.

- Бог ми каза, че ще горите в ада.

- Ами тогава пуснете го по микрофона, та всички да го чуем.

Двама съдебни заседатели се засмиват на думите ми. На Кауфман му идва до гуша. Стоварва чукчето и обявява обедна почивка. Пропилели сме цялата сутрин с този лицемерно набожен негодник и измислените му показания, но той не е първият местен, който се вклинява в процеса. Градът е пълен с герои, жадни да се прочуят.

Обяда ни го раздават безплатно. Не е безопасно да напускаме сградата на съда, всъщност дори залата, затова двамата с Гарди ядем сандвичи, сами на масата на защитата. Същата кутия с обяд получават и съдебните заседатели. Донасят шестнайсет кутии, размесват ги пред нас, вадят нашите напосоки, а останалите заминават в стаята на съдебните заседатели. Идеята беше моя, защото предпочитам да не ме отровят. Гарди не знае за това, той просто е гладен. Казва, че храната в ареста е каквато може да се очаква и че няма доверие на надзирателите. Там не хапва нищо и понеже се храни само на обяд, помолих съдия Кауфман да увеличат порцията на горкото момче и да му дават два сандвича с гумено пилешко и повече пържени картофки и кисели краставички. С други думи, две кутии с обяд вместо една. Отказа ми.

Затова Гарди получава половината от сандвича ми и всичките ми кисели краставички. Ако не се страхувах да не умра от глад, щеше да получи цялата кутия с гадости.

Партнър обикаля наоколо през целия ден. Страх го е да остави буса ни на паркинга, защото е твърде вероятно да срежат гумите или да счупят стъклата. Освен това има да върши някои неща, едно от които е да се среща с Епископа от време на време.

В дела като това, когато се оказвам в бойна зона, в малко градче, което вече се е сплотило и е готово да убие един от своите заради някое отвратително престъпление, намирането на вътрешен човек отнема време. Вътрешният човек винаги е друг адвокат - местен юрист, който също защитава престъпници и всяка седмица сблъсква рога с полицията и прокуратурата. Той контактува с нас тайно от страх да не бъде разобличен като предател. Знае истината или нещо, много близко до истината. Познава участниците - лошите и по някой от добрите. И понеже оцеляването му зависи от приятелства с ченгета, съдебни асистенти и помощник-прокурори, той познава системата.