Матю Райли - Летящ старт

— Ооо, здравей, здравей. И това ако не е младият Джейсън!

Беше Рави Гупта, малко зловещият индиец, когото Джейсън бе срещнал в Италия и за когото по-късно беше разбрал, че е един от водещите букмейкъри.

Гупта стоеше на няколко метра от него, притиснал молитвено длани. Беше се появил изневиделица, сякаш се бе материализирал от нищото.

— Какво правите тук? — попита Джейсън. — Този район е затворен за външни лица.

— Ооо, Джейсън, аз отдавна съм замесен в състезанията, така че не съм външно лице — хитро обясни Гупта. — Познавам много хора.

— Какво искате?

Гупта бързо вдигна ръце.

— Аз? О, Джейсън, нищо. Нищичко. Мисля, че вчера извади късмет. Ооо, извади голям късмет с катастрофата на последния завой.

— Състезанието не е свършило, докато и последният не пресече финала — предпазливо отговори Джейсън.

— О, да, да. Колко вярно — закима Гупта. — Обаче сега вече е факт, че си в Състезание 2 — състезание на вратички, а всички знаят колко обичаш такива надпревари. Сега чувстваш ли се уверен?

Джейсън се намръщи. Струваше му се, че Гупта се опитва да измъкне информация от него. Или да разузнае как се чувства, за да прецени как ще се състезава през деня и да промени залозите.

Беше осъзнал твърде късно, че Гупта беше правил точно това в Италия.

Усмихнат, индиецът заговори:

— Наслаждаваш ли се на новия и подобрен „Аргонавт“? Трябва да кажа, че прилича на кукличка.

— Страхотен е — отговори Джейсън.

Някъде се блъсна врата. Джейсън се обърна и видя служител от охраната да крачи по питлейна. Обърна се, за да продължи разговора с Гупта…

… и установи, че индиецът е изчезнал. Като привидение.

Също толкова тихо и внезапно, както се беше появил.

Джейсън се смръщи.

— Ама че работа…

Вече бе 8 сутринта и в Ню Йорк Сити отново валеше дъжд от конфети. Градът беше наводнен от зрители.

Хората се трупаха по улиците, навеждаха се от прозорците на офиси, излежаваха се на шезлонги по покривите. Огромни тълпи се бяха събрали около двете най-скъпи вратички — „Аркадата“ в най-северната част на острова и в края откъм Бруклин на дългия тунел „Бруклин-Батъри“. Всички те се надяваха, че точно тази ще е годината, когато някой състезател ще мине и през двете.

Обаче най-голямата тълпа беше разположена от двете страни на Пето авеню: едно многоглаво множество, което се простираше от Нюйоркската библиотека на 42-ра улица по протежение на Пето авеню и четирилентовия старт/финал в края му, който беше разположен в подножието на небостъргача „Емпайър Стейт“ на пресечката с 34-та улица.

Декорите бяха подредени.

Тълпата беше готова.

Състезанието щеше да започне в 9:00.

12 състезатели. 250 вратички. 3 часа.

08:59

Дванайсетимата състезатели, продължаващи в сериите Мастърс, стояха на местата си на квадратния старт/финал, обърнати към четирите посоки на света — първоначалните им стартови посоки, определени чрез жребий.

Голямата стрелка показа 90:00 — бам — и светофарът светна зелено.

Започваше се.

Джейсън беше изтеглил място, гледащо на изток — най-търсени бяха гледащите на север, след като най-важната област за реализиране на точки се намираше в средата на северната част на острова. Докато състезателите полетяха на изток и после завиха на север, Джейсън, по нареждане на Бъг, се завъртя на 360 градуса и полетя на юг по Пето авеню и към южната половина на острова.

Обаче и един друг състезател пое на юг, следваше Джейсън отблизо.

Фабиан.

И докато Джейсън летеше на юг и профуча през живописните вратички пред парка при Уошингтън Скуеър и паметника на Световния търговски център и Уолстрийт, стана ясно, че Фабиан не го е последвал просто на юг.

Фабиан го следваше навсякъде!

Всеки път, когато Джейсън завиваше към нова вратичка, Фабиан завиваше след него.

— Мамка му, Бъг! Лепнал ни се е като опашка! Не се доверява на собствения си навигатор и използва нашия състезателен план.

В състезанията на вратички „опашката“ не беше нещо непознато (в Южното полукълбо му викаха „репей“). Технически беше в рамките на правилата, но същевременно се смяташе за евтин и подлярски начин да се състезаваш.

По целия път към Манхатън тълпите приветстваха „Аргонавт“…

… виковете се превръщаха в дюдюкане и освиркване, когато частица от секундата по-късно се показваше пурпурнозлатистият „Марсилски сокол“.