Матю Райли - Летящ старт

G-метърът на арматурното табло започна да отмерва нарастването:

6,2…

7,1…

8,0…

В този момент, точно както го беше запланувал Хасан, то се случи. За милисекунда, когато колата му достигна 8 G, Джейсън изгуби съзнание.

Писъкът на Бъг го свести…

… и Джейсън намали и успя да овладее „Аргонавт“ малко преди да се плъзне върху мъртвата зона. Но не и преди Хасан, Ривиера и трети състезател, Карло Мартинес в „Боинг-Форд“ да се промъкнат покрай него.

Грешката му струва скъпо.

Изведнъж „Аргонавт“ се озова на 15-о място.

Внезапно Джейсън се оказа последен.

Обиколка: 36 от 40

Последните четири обиколки от състезанието минаха като в сън.

Джейсън пилотираше, сякаш животът му зависеше от това, със зигзаги се стрелкаше из тесните нюйоркски улици.

Обаче грешката в Лакътя вече му беше навредила — при всяка обиколка той взимаше завоя все по-внимателно… и постепенно изостана още повече от останалите.

Въпреки това продължи да гони, като се стараеше да не ги изпуска от поглед и да стои колкото може по-близо до групата.

Нещо можеше да се случи.

Можеше всичко да се случи.

Човек винаги има шанс.

Това беше „Принципът на Бредбъри“ на Хенри Чейсър, отпратка към австралийския кънкобегач на къси разстояния Стивън Бредбъри, който изостанал от водачите, но скоро те всички паднали, повалили се един друг в грандиозен сблъсък и то точно в последната обиколка.

И докато водачите лежали пръснати по леда, Бредбъри просто минал между тях и спечелил първия златен медал, печелен от Австралия на зимни олимпийски игри.

Принципът на Бредбъри: дръж се и не се отказвай, защото никога не се знае.

В състезанията от веригата „Мастърс“ той бе особено уместен, защото година след година във финалните обиколки на всяко състезание се показваше наистина опасно пилотиране, докато състезателите гледаха да се елиминират един друг на всяка цена.

Това безразсъдно пилотиране беше толкова често, че си имаше наименование: „Лудостта на Мастърс“.

Обиколка: 40 от 40

Навлязоха в последната обиколка, а Джейсън се влачеше на шест автомобилни дължини зад най-близките петима състезатели.

Раул Хасан се беше изкачил в класирането, както и Пабло Ривиера и сега се бяха измъкнали от последните три места.

Непосредствено пред Джейсън се намираха:

На 12-о място (и затова предпазен от елиминиране): Хелмут Райце, германският пилот от отбора на „Порше“.

На 13-о: Карло Мартинес с неговия „Боинг-Форд“.

На 14-о: Брук Питърс от отбора на „Дженеръл Мотърс“.

И накрая Джейсън.

Профучаваше през последния район и не можеше да ги настигне.

Надолу до Лакътя, но все още не можеше да навакса съществено.

След това отново в града, яростно завиване и накланяне, преди да пресече Сентръл Парк за последен път и да се озове пред последните няколко завоя преди финала.

Джейсън се ругаеше за допуснатата по-рано грешка, но странно защо беше щастлив.

Беше стигнал до Мастърс.

И само по себе си това беше изключително постижение. През следващите години отново щеше да се върне тук — сигурен беше в това, но тогава щеше да е по-голям и по-добър състезател. В края на краищата беше само на петнадесет.

И тогава, когато болидите пред него влетяха в последния ляв завой — поразително и вълнуващо „Принципът на Бредбъри“ влезе в действие.

До голяма степен вината беше на класирания на 13-о място пилот Карло Мартинес, който в опита си да избегне елиминацията направи опит да надмине класирания на 12-о място Хелмут Райце с неговото „Порше“.

Както и да се погледне място нямаше, но въпреки това Мартинес се опита — Лудостта на Мастърс — и стрелна своя „Боинг“ от вътрешната страна на сребристото „Порше“ на Райце, щом влязоха в последната обиколка.

Резултатът беше поразителен и не по-малко трагичен.

Мартинес закачи Райце, двете коли се завъртяха, но не преди третия следващ ги болид, „Дженеръл Мотърс“ на Брук Питърс, да се блъсне с пълна скорост в тях. Питър и неговият навигатор катапултираха секунда преди колата им да изчезне в огнено кълбо.

И трите коли рухнаха на пътя, овъглените им останки се посипаха от двете страни на последния завой.

В този момент „Аргонавт“, изоставен като вече умрял на последното място, просто мина край тях, наклони се и зави в Пето авеню, разсече черните стълбове дим, които се издигаха от останките, и прелетя над финалната линия — последната кола, която да я пресече в Състезание 1, но вече на безопасното 12-о място.