Матю Райли - Летящ старт

Обиколка: 1 от 40

Светкавична скорост.

Каньони от размазани небостъргачи.

Бавно падащи конфети.

Ревящи тълпи.

И направо брутално състезание.

Състезание 1 от Ню Йорк Мастърс запозна Джейсън с едно напълно ново равнище на състезанията с летящи коли.

То не беше просто бързо.

А направо отчаяно. Правиш всичко, което е по силите ти, за да не влезеш в последната четворка… и да останеш жив.

Трасето на суперспринта „Либърти“ не се отличаваше твърде от това, по което Джейсън беше карал в състезанието „Чалънджър“. Като се изключи това, че тази писта никога не напускаше остров Манхатън, но това не ги спасяваше от спускането до коварния Лакът на статуята.

Обаче трасето беше тясно, стръмно, една несекваща поредица остри десни завои нагоре-надолу по остров Манхатън — на пилотското съзнание не се даваше възможност малко да почине. Ако изгубиш концентрация и за секунда, неминуемо ще изпуснеш завой или ще се плъзнеш над размагнетизиращите светлини, или ще се нахендриш на мъртва зона.

С една дума. Състезание 1 беше смърт за магнитните двигатели, което беше нарочно търсен ефект. Това правеше взимането на Лакътя на статуята още по-трудно.

В първия завой от състезанието Етиен Труво направи едва прикрит опит за покушение върху задния спойлер на Джейсън.

Обаче той — помъдрял от същото преживяване в спортното училище и доволен от допълнителната скорост на новия и подобрен „Аргонавт“ — очакваше нещо подобно и умело избягна нападението.

Посланието гласеше: добре дошъл отново във висшата лига .

Завъртане, завиване, накланяне, пилотиране.

Шестнадесет състезатели, но само дванадесет можеха да продължат в Състезание 2.

Фабиан се стрелна и пое водачеството…

Следван отблизо от Ла Бомба Ромба…

Джейсън се вмъкна на четиринадесето място, състезаваше се здраво, но въпреки това си оставаше в обсега на елиминациите.

На него обаче трасето му харесваше. То подхождаше на лекия и пъргав „Аргонавт“. Никога несвършващата поредица от къси прави отсечки и 90-градусови завои подхождаше на по-малките коли — в града нямаше нито една улична отсечка за по-тежките и с по-големи двигатели болиди, на която да успеят да наберат висока скорост по правата.

Единственото място, където успяваха да извлекат малко предимство, беше по късата права, водеща право към Лакътя на статуята.

Това беше мястото, където нещата ставаха плашещи.

Обиколка: 17 от 40

В Обиколка 17 Лакътя на статуята взе първата си жертва.

Камико Идеки, който караше с изтощени магнити в края на колоната, като се надяваше да успее да влезе в бокса в края на обиколката, изгуби контрол, докато се опитваше да вземе прословутия ляв обратен завой.

Изгуби го напълно, поднесе, опита се да изправи болида, но изтощи магнитите и се плъзна…

Преобърна се…

И с въртене излетя от завоя и продължи с феноменална скорост към една от огромните летящи трибуни с форма на подкова, преди да бъде уловен, рязко и изцяло, като муха в паяжина, от защитната мъртва зона пред Лакътя.

Камико беше автоматично елиминиран.

Обиколка: 32 от 40

Навсякъде в боксовете кипеше трескава дейност.

Сали се справи добре, дори много добре, и Джейсън потегли пред двама други състезатели, влезли в боксовете преди него: Раул Хаса, втори пилот за отбора на „Локхийд-Мартин“, и колегата на Джейсън от отбора „Ломбарди“ — Пабло Ривиера. Изпреварването в боксовете изкачи Джейсън до 12-тото място.

Почувства известно облекчение — след като Идеки вече беше елиминиран, ако не завършеше 13-ти, 14-ти или 15-ти, щеше да участва в Състезание 2.

Обаче докато състезанието навлизаше в последната си част, нещата почнаха да се влошават.

Обиколка: 35 от 40

Раул Хасан в своя „Локхийд“ се опита да надмине Джейсън при Лакътя. След като Джейсън го беше изпреварил в бокса през 32 обиколка, през следващите три Хасан го преследва, настъпвайки го по петите, така че в 35-а обиколка, когато стигнаха Лакътя, предниците им бяха почти изравнени.

Двете коли се наклониха рязко, завиха едновременно страна до страна — Джейсън от вътрешната, Хасан от външната.

Джейсън почувства как огромните гравитационни сили от завоя се стоварват върху тялото му. Вкопчи се във волана, защото се бореше за живота си, сякаш той беше единственото нещо, което го задържаше вътре в „Аргонавт“.