Матю Райли - Летящ старт

Благодарение на чистия си късмет, на това, че продължи, когато всичко изглеждаше загубено, Джейсън попадна в Състезание 2!

Веднага след края на суперспринта „Либърти“ огромни таблици с класирането щръкнаха из града: над старт/финала на Пето авеню на Таймс Скуеър, на Бруклинския мост и на още стотици други места.

Таблицата с класирането в челото изглеждаше така:

Докато Джейсън се беше борил на опашката на групата, в челото се беше разиграла люта битка между Алесандро Ромба и двамата фирмени пилоти на „Рено“ — Фабиан и Етиен Труво. Накрая Ромба беше успял да удържи атаките на двамата французи и вече беше спечелил 10 точки, правейки още една крачка към Златния голям шлем.

Пилотите на последните четири места, които отпаднаха, бяха маркирани в червено — елиминирани.

След следващото състезание щяха да отпаднат още четирима.

Тази нощ Джейсън си легна едновременно изтощен и развълнуван. Вярно, беше последен в таблицата с класирането, обаче хранеше големи надежди за състезанието утре — защото беше състезание на вратички — неговата и на Бъг специалност.

Докато спеше, цяла армия работници се заеха да преустрояват Ню Йорк: да издигат сводести вратички и извисяващи се прегради в подготовка на Манхатънското състезание на вратички.

В петък утрото завари улиците на Ню Йорк Сити призрачно пусти. По широките булеварди не се виждаха коли, таксита и камиони — днес движението на превозни средства беше забранено.

По улиците бяха издигнати високи метални арки — вратички за състезания — общо 250.

Също така десетки от градските улици бяха запушени с високи временни стоманени прегради, които ги превръщаха в задънени.

Остров Манхатън беше превърнат в лабиринт.

Всяка година разположението на нюйоркските улици се променяше — три минути преди старта състезателите и навигаторите получаваха карта с разположението на всички вратички и задънени улици.

Както при всички състезания на вратички, най-отдалечената струваше 100 точки, а най-близката — 10. След като никой състезател не би могъл да премине през всички вратички в рамките на отпуснатото време, това се оказваше битка на стратегии — кой ще подбере най-подходящия маршрут.

Времевата граница на състезанието беше 3 часа.

Наказанието за по-късно пресичане на старт/финала беше жестоко: 2 точки за секунда.

Тоест ако закъснееш една минута, губиш солидните 120 точки.

Освен това Манхатънското състезание на вратички беше единствената от надпреварите във веригата „Мастърс“, в която действаше правилото за финиширане „кола през финалната линия“. За това състезание „пилот през финалната линия“ не беше достатъчно добро правило — цялата кола трябваше да се върне и да пресече финала.

Посланието беше кристално ясно: излез, мини през колкото може повече вратички и се върни навреме.

Рано в петък сутринта Джейсън пристигна в района с боксовете на Пето авеню.

Тъй като беше нервен, спа на пресекулки и се събуди ужасно рано — в 4:30, затова реши да слезе при боксовете и да поработи върху „Аргонавт“.

Докато надничаше в задната дюза, един глас зад него го накара да подскочи: