Матю Райли - Летящ старт

Обаче Фабиан ги следваше неотстъпно.

А в южната част на трасето двамата пилоти от ВВС на САЩ също добре трупаха точки. Освен това всички знаеха, че Алесандро Ромба, световният шампион, буквално мрази състезания с вратички — той щеше да е доволен, ако успее да запази петото си място.

На други места се случваха други неща.

Когато състезанието навлезе в последния си час, пилотите започнаха да изпадат в отчаяние, което ги караше да поемат по-големи рискове, да взимат завоите по-безразсъдно — ако два летящи болида стигнат до едно и също кръстовище от различни посоки, можеше да стане катастрофа.

Точно такава катастрофа извади от състезанието китайския пилот Ау Чоу. Той беше на седмо място, когато изскочи с висока скорост от Сентръл Парк точно в момента, когато един от движещите се на последно място — американецът Дан Рейн с неговия „Боинг-Форд“ — се стрелна по Пето авеню, за да завие в питлейна.

Двете коли се сблъскаха под прав ъгъл. Рейн мина драматично през носа на Чоу и напълно го откъсна, като за малко не отряза и краката на китайския пилот.

Рейн се отърва със смачкана предница, но въпреки това успя да се довлече до боксовете. За Чоу състезанието приключи и след като беше спечелил само 2 жалки точки в Състезание 1, участието му в сериите Мастърс също завърши.

Състезателно време: 2 ч. 45 мин.

— Харесвам стила ти, Бъг! — изкрещя Джейсън.

„Аргонавт“ се носеше по Ривърсайд Драйв, като от време на време се стрелваше навътре в сушата, за да обере няколко 40-точкови арки в Горен Уест Сайд — а Фабиан през цялото време го гонеше по петите.

— Всички те мислят за мъничко свито момченце, но аз винаги съм подозирал, че си търсач на славата — продължи Джейсън. — Само ти можеш да измислиш състезателен план, с който не само се печелят точки, но и се пише история.

Бъг отговори с три думи.

Джейсън кимна.

— Смърт или слава. Прав си, брат ми.

Стрелнаха се към Аркадата. Сега състезанието им беше уравнение от разстояние и време.

Стоточковата Аркада беше най-отдалечената от старт/финала вратичка в състезанието, а им оставаха още 15 минути състезателно време.

Бъг беше изработил плана си добре. Беше планирал всичко до секундата.

Все още обаче оставаше проблемът с Фабиан.

Колкото и да се опитваше, Джейсън не можа да се отърве от опашката си.

Лукавото франсе не се отделяше от задния му спойлер и копираше блестящата стратегия на Бъг — без съмнение екипът му го беше информирал от бокса, че е печеливша.

Джейсън на няколко пъти се опита да се измъкне на французина в лабиринта от улички в Горен Уест Сайд, но безуспешно.

Точно когато часовникът на състезанието сочеше 15 минути до края, а Джейсън беше поел курс към Аркадата, Фабиан го освободи от тая грижа.

Или беше изгубил самообладание, или екипът му беше предал по радиото нов план — повечето наблюдатели сметнаха, че просто си е изпуснал нервите.

Каквато и да беше причината, Фабиан излезе от Ривърсайд Драйв, зави надясно и пое обратно към градския център, защото не беше готов да поеме риска да лети нагоре чак до Аркадата: затова предпочете да трупа точки от по-ниско оценени вратички и да се върне в рамките на 3 часа състезателно време.

„Аргонавт“ продължи на север, вече сам.

На север към Аркадата.

Джейсън стискаше здраво волана. Минутите отлитаха.

Точно два часа и петдесет минути след началото на състезанието „Аргонавт“ нахлу с рев в Аркадата, а тълпите започнаха радостно да правят мексиканска вълна, когато профучаваше покрай тях — и бип! — мина през вратичката под нея и получи 100 точки.

— Уха! — изкрещя Джейсън.

Бъг изпищя от радост.

— Браво на нас — каза Джейсън. — Е, време е да се връщаме.

Състезателно време: 2 ч. 52 мин.

Свръхпредпазливите състезатели вече пресичаха старт/финала — завършваха състезанието цели осем минути преди официалния му край, решени да запазят трудно спечелените си точки, за да избегнат наказанието за закъснение. Защото в състезанията с вратички човек никога не знаеше…

Според плана на Бъг връщането им трябваше да е бързо и просто.

Трябваше да се стрелнат на юг до западната част на Сентръл Парк, след това да продължат покрай границата на парка, след това да излязат на Бродуей, който се пресичаше с центъра — откъдето щяха да минат през няколко лесни 10-точкови вратички, преди да излязат на 42-ра улица в посока Пето авеню.

Всичко вървеше по план, докато в самия край на Сентръл Парк двете рена на Фабиан и Етиен Труво не се материализираха сякаш от нищото и не заеха позиция от двете страни на „Аргонавт“.