Матю Райли - Летящ старт

Привидно бяха двама състезатели, които бързаха да стигнат до старт/финала, но на практика му нанасяха удари с щръкналите заострени стабилизатори на предните спойлери. Джейсън знаеше, че има и още нещо.

Фабиан и Труво се опитваха да ги изхвърлят от състезанието.

Завинаги.

Той се отбраняваше с мрачна решителност, подхвърлян от единия към другия, задържан и от двете страни. В един момент се понесе по Бродуей на една страна, но когато зави наляво в 42-ра улица, само на още един десен завой от финала, френските състезатели го докопаха.

Трите болида взеха заедно завоя в 42-ра улица — Фабиан от вътрешната страна, Джейсън по средата, а Етиен от външната страна.

В този миг, преднамерено и с маниер, имитиращ енергично пилотиране, Фабиан го блъсна към Труво.

Без да има накъде да избяга, „Аргонавт“ се плъзна надясно и малко по малко започна да се приближава към проблясващите носови стабилизатори…

… и се сблъскаха.

Тряяс!

Предният спойлер на „Аргонавт“ се строши на парчета, откъсна се и Джейсън изгуби контрол.

„Аргонавт“ се завъртя и полетя надолу към коравата настилка на 42-ра улица. А двете рена отлетяха, като двойка зли гарвани, които са си свършили работата.

Джейсън някак си успя да вдигне предницата на болида и „Аргонавт“ се стовари на улицата — кацна тромаво по корем.

Магнитните дискове започнаха да се късат и да отхвърчат наляво и надясно — един, два, три, общо четири…

… и „Аргонавт“ — допреди малко красив, а сега очукан и пушещ — се плъзна и с пронизително скърцане спря по средата на 42-ра улица. Само на един завой и на 500 метра от финала.

Състезателно време: 2 ч. 56 мин.

Тълпата на най-близката до „Аргонавт“ трибуна направо зяпна от изненада заради неочакваната катастрофа.

Телевизионните коментатори буквално откачиха.

„О, не, Чейсър отпадна! Чейсър отпадна…“

„Дами и господа, оглавяващият класирането катастрофира…“

„Само четири минути до края на състезанието. Това можеше да остане като едно от най-добрите състезания с вратички в историята! О, колко жалко!“

Фабиан и Труво завиха надясно, излязоха на Пето авеню и след секунди прекосиха с рев финала на 34-та улица — само на една пряка разстояние.

„Аргонавт“ лежеше — смачкан и потрошен — на 42-ра улица до величественото здание на Нюйоркската публична библиотека.

Джейсън уморено вдигна глава. Първото, което направи, беше да провери отзад.

— Добре ли си?

Бъг изстена, но кимна.

Джейсън натисна бутона за запалване.

Вътрешностите на болида му изтракаха, но не се случи нищо. Колата остана неподвижна.

Джейсън отново се опита да запали. И отново нямаше късмет.

— Хайде, „Аргонавт“! — извика Джейсън. — Не ме предавай точно сега! Имаш още два магнитни диска. Все още има време да пресечем финала!

Натисна пак бутона за запалване.

Рууум!

„Аргонавт“ се издигна точно седемдесет сантиметра над платното…

… и остана там.

Джейсън включи на преден ход, но колата си остана зависнала. Дюзите й за сгъстен въздух жалко кашляха. Болидът се държеше във въздуха само благодарение на двата си магнитни диска.

Беше изгубил предния ход.

„Аргонавт“ не искаше — не можеше — да върви напред.

Джейсън се намръщи. Ако това беше обикновено състезание от сериите Мастърс, можеше да изтича и да пресече пеша финала с волана в ръка, както беше направил Бъг в състезание 50 на спортното училище. Обаче това беше единствената надпревара в Мастърс, която изискваше колата да пресече финала. „Аргонавт“ трябваше да пресече линията.

— О, по дяволите! — изруга Джейсън.

Състезателно време: 2 ч. 57 мин.

Оставаха три минути до края на състезанието, а от 12-имата стартирали 8 вече бяха пресекли финала. Четирима бяха отпаднали: катастрофиралите Ау Чоу, Раул Хасан, вторият пилот на „Локхийд-Мартин“, Дан Рейн с неговия закърпен „Боинг-Форд“ (и двамата в опит да спечелят повече точки) и Джейсън.

Когато катастрофира, Джейсън водеше по точки.

Обаче сега, когато стоеше неподвижен на 42-ра улица, всички решиха, че надпреварата за него е приключила.

Телевизионните коментатори, чиито кабини гледаха към старт/финала, започнаха да изразяват скръбта си заради катастрофата.

— Толкова жалко…

— Пилотирането му можеше да влезе в историята…

— Той е още млад, ще се научи…

— Да, Боб, точно така. Състезанието на вратички не е завършило, докато не пресечеш финала…

В този момент един от коментаторите блъсна стола си назад и надвика всички: