Матю Райли - Летящ старт

„Точно това е ключът“, мислеше си Джейсън.

Двамата се стрелнаха през Сентръл Парк при пресечката на 79-а улица — и когато излетяха от Сентръл Парк откъм страната на Пето авеню, преднината на Зейвиър се беше стопила до половин секунда.

Оставаха само двайсетина секунди от състезанието. Болидите се спуснаха през Горен Ийст Сайд през снега от конфети. Зейвиър взимаше завоите перфектно и не можеше да бъде надминат, но Джейсън идваше все по-близо.

Видя се и последният завой, водещ на Пето авеню.

— Почваме — каза Джейсън.

Двете коли излязоха на правата.

И тогава Зейвиър го направи — точно както Джейсън се беше надявал.

На триста метра от финала той замахна с юмрук към небето в знак на триумф.

Както го беше правил при всяка от победите си в Спонсорския турнир.

И в Италианското бягане.

Както и при всяко друго състезание, което беше печелил в спортното училище.

Както Джейсън правилно беше забелязал, Зейвиър имаше навика да празнува предварително.

В този миг Джейсън даде газ до дупка.

Гледката беше удивителна.

Зейвиър в „Острие на скоростта“ се носеше по Пето авеню под одобрителните възгласи на тълпата. Цепеше падащите като сняг конфети, вдигнал триумфално юмрук…

… и неочаквано до него сякаш от нищото изскочи „Аргонавт“!

Когато двете коли стигнаха до купчината смачкан метал, останал от двете страни на финалната права от участвалите във верижната катастрофа болиди, Джейсън се стрелна напред и плъзна болида си пред този на Зейвиър!

Тълпата ахна от тази дързост.

Очите на Черния принц направо щяха да изскочат.

„Аргонавт“ влезе с рев в тесния проход между отломките и се стрелна от другата страна като ракета към финала.

Пресече го.

Първи.

Първо място.

Причината беше снимката.

Снимката от единствената победа на Джейсън над Зейвиър. Победата в Състезание 25 благодарение на фотофиниша.

Вторачен внимателно в нея вечерта преди Чалънджър, Джейсън беше забелязал нещо много странно.

Там, където преди беше виждал само как носът на „Аргонавт“ пресича финала сантиметри преди „Острие на скоростта“, сега видя нещо съвсем различно.

Зейвиър, който си беше помислил, че е спечелил, макар това да не беше така, беше вдигнал преждевременно ръка във въздуха.

Така Джейсън беше съставил своя план — щеше да използва съвършения екип механици на Зейвиър срещу него, като им позволи да го захранват с информация за нарастващата му преднина. А после, в последната обиколка, щеше да нанесе своя удар . През цялата последна обиколка щеше по малко да наваксва изоставането и да го надмине на финалната права . Мястото, където той сваляше гарда си — единственото място на пистата, където беше уязвим.

Нюйоркската тълпа зарева от удоволствие: не можеше да повярва, че може да се измисли подобна смела стратегия.

Джейсън беше изненадал всички.

Когато влезе в питлейна, всички телевизионни екипи в града се бяха струпали пред неговия бокс.

След заслужените прегръдки, разменени със Сали и Бъг зад затворените врати на бокса, той излезе, за да се изправи пред медиите.

— Джейсън! Джейсън! Предварително ли беше планирал всичко?

— Джейсън! Откъде знаеше, че Зейвиър ще допусне такава новобранска грешка?

— Джейсън! Как се чувстваш сега, след като успя да се класираш за Ню Йорк Мастърс?

Последният въпрос привлече вниманието на Джейсън.

— Чувствам се… прекрасно — отговори той. — Проблемът е… че нямам лицензиран отбор… който да ме спонсорира. А без отбор не мога да се състезавам.

— Млади приятелю — избоботи познат глас, — винаги можеш да пилотираш от името на моя отбор.

Умберто Ломбарди се беше изправил зад тълпата журналисти, ухилен до уши.

Разпери широко ръце.

— Имах втори болид, но един млад пилот го разби тази година в Италия! Джейсън, ако си готов да се състезаваш със своя собствен болид, можеш да го направиш с моя лиценз в сериите Мастърс.

Медиите отново насочиха микрофоните към Джейсън.

Той точно се готвеше да отговори, когато се чу друг глас, който надвика шума:

— Аз имам друго предложение.

Всички се обърнаха…

… и видяха добре облечен мъж, застанал до Ломбарди. Беше по-млад от него, на четирийсетина, американец, със съвършено пригладени коси. На костюма му сякаш беше написано: „Аз съм богат!“.

Това беше една от най-известните личности в света на ФЛК.

Антъни Нелсън, шеф на фирмения отбор на „Локхийд-Мартин“.

— Аз разполагам с резервна кола — многозначително продължи той. — Моят отбор беше готов да участва в Мастърс с трима пилоти, но за съжаление нашият пръв избор — той погледна към бокса на Зейвиър — не издържа изпита на Чалънджър. Но ти, Чейсър, го издържа. Заради това за отбор „Локхийд-Мартин“ ще е чест, ако се състезаваш от наше име.