Бари Айслър - Алгоритъм

— Ето какво ще направим. Двамата с Алекс се настаняваме в тази стая. Сара, ти отиваш в съседната. Излизам да купя разни неща и да проверя имената на руснаците. А вие се залавяйте с „Обсидиан“.

Сара отвърна:

— Ще трябва да си купя дрехи по някое време.

— По-късно ще се погрижим за това — отговори й Бен. — Да видим докъде ще стигнем днес.

— Дай ми десет минути — рече Сара на Алекс и излезе през вратата, свързваща двете стаи.

Щом вратата се затвори, Бен каза:

— Нямам й доверие.

— Какво?

— Някой е знаел къде сте държали изчезналите документи.

— Да, но нали сам каза…

— Въпрос на вероятности. Трябва да сме много внимателни с нея.

— Бен, звучиш като обзет от… параноя.

— Благодаря за комплимента. Слушай. Ще огледам наоколо. Докато ме няма, дръж вратата заключена и сложи отвън надписа да не ви безпокоят. Ако някой чука, не отваряй.

— Ами ако не си отиде?

Бен се пресегна и извади резервния си пистолет от кобура. Стана и го показа на брат си.

— Стрелял ли си някога с пистолет?

Очите на Алекс се разшириха.

— Не.

— Много е просто. Това е „Глок 26“. Деветмилиметров, сравнително малък калибър, но пък доста безшумен. Макар че на теб ще ти се стори като топовен изстрел. Няма нужда да се тревожиш за безопасността си. Има патрон в цевта. Прицелваш се и натискаш спусъка. Дръж го в джоба си и не си играй с него. Това е.

Алекс кимна, почувства се неловко. Тъжната истина беше, че докато той събере достатъчно кураж да използва пистолета, вероятно щеше да стане прекалено късно. Човек тренира колкото за физическото умение, толкова и за умствена и емоционална готовност. Но какво друго можеше да стори Бен. Не можеше да остави Алекс невъоръжен.

— Дръж пръста си далеч от спусъка и от предпазителя на спусъка, докато не си готов да стреляш — продължи Бен. — Никога не насочвай пистолета към нещо, ако не си готов да стреляш в него. Ще се справиш.

— Притеснено ми е — рече Алекс.

— Повярвай ми, ще се чувстваш по-добре, ако имаш с какво да отвърнеш на нападение.

Дръпна пердетата, после се приближи до бюрото и откъсна един лист от бележника до телефона. Сгъна го на четири и с парче изолирбанд го залепи над шпионката на вратата така, че да може да се вдига.

— Ако се наложи да погледнеш през шпионката, човекът от другата страна няма да разбере, че си тук. При дръпнати пердета няма да хвърлиш сянка под вратата. Само се приближи, преди да вдигнеш хартията.

— Наистина живееш по този начин. Не мога да повярвам.

— Ще се върна след час. Обади ми се на мобилния, ако нещо изникне. Написа номера си и излезе.

Бен се отби на рецепцията и попита дали някой се е обаждал от стаята на Сара. Беше се подготвил, ако служителят го попита защо: братовчедка му Сара е ужасно разточителна, навърта сметки за телефон и рум сървис и вбесява дядо им, който ги плаща. Но мъжът просто му каза, че не, никой не се е обаждал.

Добре. Не беше опитала да се обади на никого. Поне засега.

— Оказва се, че ще имаме нужда от още една стая. Дано да има на същия етаж?

— Разбира се, сър. Само да видя с какво разполагаме.

Извади късмет — имаше трета стая, точно срещу техните. Бен взе две ключ-карти и за допълнителната стая, сложи всяка карта в отделен джоб по посока на часовниковата стрелка и по азбучен ред. Алекс отляво; Бен отдясно; Сара отзад. Дреболия, като да прегънеш края на ролката с лепенка, но пестеше време, ако се наложи.

На излизане огледа внимателно фоайето. Малко, само две места за сядане, всичко се виждаше от рецепцията и от портиера. Не беше лесно да седнеш и да чакаш. Имаше салон за чай отстрани, беше вдигнат с няколко мраморни стълби и се виждаше от мястото на Бен. Една жена свиреше на арфа в ъгъла и нежните звуци звучаха наистина нелепо.

Излезе навън и се огледа. Имаше няколко паркирани коли пред хотела, всичките празни. Явно, за да се доредиш до място за паркиране на улицата, се изискваше търпение на снайперист. Не беше удобно да се чака в кола. И сградите наоколо бяха все жилищни. Пак не ставаше за импровизирана засада. С оглед на фоайето и улицата, Алекс беше избрал сравнително труден за нападение хотел. Макар и от съвсем различни подбуди.

Бен направи едно кръгче наоколо и после пое на север, за да се ориентира. Двете островърхи кули на църквата „Свети Петър и Павел“ лъщяха на обедното слънце, синевата на залива се виждаше зад тях, а и остров Ейнджъл и зелените хълмове на Тибърън отвъд него. Слезе по усойните стълби на тунела при Стоктън Стрийт. Бетонните стени бяха покрити с графити и петна от урина. Имаше знак за видеонаблюдение Да, благодаря за предупреждението .