Дейвид Балдачи - Невинните

— Контраснайперисти — поправи я Роби и веднага съжали за думите си. — Гледам почти всички серии на „Морски патрул“ — добави с усмивка той. — От там научих тази дума.

— Аз пък си ги записвам на диск — каза тя. — Страхотен сериал.

Отново потънаха в мълчание.

— Съжалявам, че не съм добър събеседник — каза след известно време Роби. — Но просто съм си такъв. Понякога говоря много, понякога мълча.

— И аз съм така. Може би ще си паснем.

— Може би — съгласи се Роби, после изведнъж усети, че му се говори. Очите му се насочиха към гробището „Арлингтън“, издигащо се на полегат хълм във Вирджиния. — Когато армията на Съюза завладява земите на генерал Робърт Лий с идеята да ги превърнат във военно гробище, Линкълн му казва, че може да си ги получи обратно, ако дойде лично да плати данъците върху тях за всички години назад. Естествено, Лий не приема предложението.

— Не бях чувала за това.

— Не знам дали е истина, но е интересна история — усмихна се Роби.

— Току-що опроверга сам себе си — отбеляза тя. — Разказваш много увлекателно.

— Е, понякога се получава — сви рамене той.

— Харесва ли ти инвестиционният бизнес? — смени темата тя.

— Някога ми харесваше — отвърна той. — Но след известно време правенето на пари започна да ми се струва недостатъчно. Има и други неща в живота.

— Да, парите не са всичко, Уил. Те са само средство към целта, но не и самата цел.

— За доста хора е обратното — каза той.

— Много са хората със сбъркани приоритети, особено в този град.

— Пак говориш като политик — отбеляза Роби. — Искаш ли ме за шеф на предизборната си кампания?

Тя поруменя, но бързо се окопити.

— Става.

— А какво ще правиш след Белия дом?

— Каквото и останалите — сви рамене тя. — Животът им е планиран за четирийсет години напред, те знаят какво искат и как да го постигнат. Защото са свръхамбициозни.

— Всеки се стреми към нещо „свръх“ — промърмори Роби. И Джули беше отвърнала по подобен начин, когато я попита за бъдещето.

— Когато работиш в Белия дом, неизбежно обричаш живота си на някой друг. Най-вече на президента, на когото служиш. Цялата ти същност е подчинена на успеха на друг човек.

— Сигурно ти е трудно да живееш по този начин.

— Честно казано, никога не съм си представяла, че ще стигна толкова далече.

— Е, сигурно си вършила нещата както трябва. Престижен университет, връзки?

— Виновна и по двете обвинения — отвърна с усмивка тя. — Родителите ми са доста заможни и участват активно в политиката. Със сигурност са използвали връзките си, за да стигна до тук.

— Според мен си постигнала и сама доста неща, защото всички твои колеги в Белия дом имат необходимите връзки.

— Благодаря за тези думи. Рядко чувам такива неща. — Тя притисна салфетката към устните си и му хвърли изпитателен поглед. — А ти как виждаш бъдещето си?

— Може би ще сменя посоката. Твърде дълго време правя едно и също.

— Промяната винаги помага — кимна тя.

— Може би. Но нека продължим този разговор някой друг път.

— Нима ме каниш на среща?

Поискаха сметката, която Роби плати въпреки нейните протести.

— Другия път ще си ти — каза той, а тя дяволито се усмихна.

Изпрати я до Белия дом, за да си прибере велосипеда. По пътя Ани непринудено го хвана под ръка. Когато спряха пред портала, тя бръкна в чантата си и му подаде визитка.

— Тук е цялата официална информация за мен, включително служебният ми телефон.

— Благодаря — кимна Роби и прибра картичката.

— А аз ще имам ли възможност за някакъв контакт с теб? — попита тя.

Той продиктува номера на мобилния си телефон, който Ани записа в своя.

— Благодаря за приятното прекарване, Уил — каза тя, надигна се на пръсти и го целуна по бузата. — Нека заедно да организираме „срещата“.

— Няма проблем.

Секунди по-късно тя се обърна и изчезна зад портала на Белия дом.

Роби си тръгна, опитвайки се да прогони мислите за Ани. Но кожата му все още пазеше топлината на устните й.

Странен завършек на деня, помисли си той.

Роби стоеше пред терминала, от който беше потеглил обреченият автобус. В главата му отново изплуваха събитията от онази нощ. Отказа да убие Джейн Уинд, но резервният стрелец свърши работата вместо него. Веднага след това Роби се възползва от личния си план за бягство и се озова тук, на този терминал. Никой не знаеше за този план, а той не беше оставил следи.

Освен това си резервирах билет на име, което би трябвало да е известно само на мен, но всъщност се оказа, че не е така. А онези типове не се поколебаха да избият толкова невинни хора, само и само за да ме ликвидират .