Дейвид Балдачи - Невинните

— Затова не уби Джейн Уинд, така ли?

— Наистина ли го смяташ за моя грешка?

— Кажи ми нещо за Ванс.

— Отличен агент.

— Прекарал си нощта в дома й.

— Мислиш ли, че имах голям избор?

— Апартаментът ти е безопасен.

— Наистина ли?

— Мога да заявя, че твоят наблюдаващ не разполагаше с никаква информация за дома ти.

Тия ги разправяй на старата ми шапка, помисли си Роби.

— Вложили сме много усилия в тази мисия, Роби. И много средства. Няма да те оставим без защита. Твърдо сме решени да доведем нещата до край. Затова трябва да знаем какво се случва. Мотивът зад всичко това трябва да си струва риска. Залогът трябва да е огромен. Което означава, че мишената е много важен човек.

— Това са най-смислените думи, които чух досега — отбеляза Роби.

— Не мога да отрека, че в момента отношенията между нас са доста обтегнати — кимна Синия. — Ти имаш основателни причини да бъдеш скептичен, разстроен и недоверчив. На твое място и аз бих реагирал така.

— Второ разумно разсъждение — кимна Роби.

— Да видим дали мога да ги направя три от три — приведе се напред Синия, направи кратка пауза и започна: — Две са възможните причини за убийството на агент Уинд и нейния съпруг: тя или той.

— Вие познавате работата на Джейн Уинд. Възможно ли е тя да е причината?

— Възможно е. Не съм в състояние да я отхвърля изцяло. Но повече ме интересува какво открихте за миналото на Рик Уинд.

— Бивш военен. След уволнението си отваря заложна къща в един от опасните квартали на Вашингтон. Намерихме го с отрязан език, обесен с главата надолу.

— Това е обезпокоително.

— Било е обезпокоително, но за него.

— Знаеш какво имам предвид.

— Ванс допуска, че това е работа на мафията — облегна се назад Роби. — Човекът е пропял и те са му отрязали езика. За назидание на останалите.

— И ти ли си на същото мнение?

— Не. Аз си мисля за това, което вероятно си мислиш и ти.

— На крадците им режат ръцете.

— А на предателите — езика.

— Това е валидно и за света на ислямските терористи.

— Може би — кимна Роби. — Но човекът е бил пенсионер. В какво би могъл да се забърка?

— Терористичните клетки рядко излизат наяве, Роби. Особено действащите.

— Служил ли е в Близкия изток? Възможно ли е да са го вербували, а след това да са го изпратили тук като бомба със закъснител?

— Бомба, която изведнъж променя намеренията си? Да, възможно е. А той действително е служил в Ирак и Афганистан.

Роби се замисли за мисиите, които самият той беше изпълнявал в Близкия изток. Технически погледнато, последната от тях не беше там, а в Мароко, където Халид бин Талал намери смъртта си. Но в пустинята живееха още много хора, които мечтаеха за пълното унищожение на Америка, Твърде много, за да бъде идентифициран някой от тях.

— Защо аз не се заема с този въпрос, докато ти работиш върху останалото?

— Но какво ще стане, ако при съвместната си работа с Ванс откриете нещо, което има връзка с агент Уинд? — попита Синия.

— Поемам го аз.

— В такъв случай сме се разбрали.

Изправиха се едновременно от двете страни на масата.

— Ако жилището ми действително е безопасно, ще отида да се преоблека.

— Върви, Роби — отвърна Синия и на лицето му се появи лека усмивка. — Тези дрехи, с които си в момента, приличат на дрипи.

— А и аз самият се чувствам като дрипа — призна Роби.

Той паркира през една пресечка от дома си и тръгна към задния вход на блока. Качи се на своя етаж с товарния асансьор, огледа пустия коридор и се насочи към апартамента си.

След което почти се сблъска с Ани Ламбърт, която излизаше от жилището си, бутайки велосипеда пред себе си. Беше с черна пола, розово яке, плътен чорапогащник и маратонки.

— Закъсняла си за работа — подхвърли Роби.

Ани стреснато се обърна, после на лицето й се появи широка усмивка.

— Имам час при лекаря — обясни тя. — Дори служителите на Белия дом ходят на прегледи.

— Нещо сериозно?

— Не, просто рутинен преглед.

— Значи така изсмуквате ресурсите на родината? — усмихна се той.

— Опозицията би отговорила на този въпрос с едно решително „да“. Аз обаче мисля, че се справяме добре. Живеем в трудно време, изправени сме пред много предизвикателства. А ти как си?

— Добре.

Младата жена не показа с нищо, че е забелязала издутия ръкав на якето му и раздърпаните му дрехи.

— Кога ще изпием онова прословуто питие? — подхвърли той и сам се изненада от въпроса си.