Дейвид Балдачи - Невинните

Натисна газта и хубавото сигурно волво почти се задъха. Това му хареса. По принцип не беше привърженик на спокойствието, независимо дали неговото или чуждото.

Телефонът му звънна. Той го измъкна и погледна дисплея. Синия искаше да се срещне с него. Било много спешно.

Бас държа, че е така, помисли си Роби.

Този път срещата беше далече от оживените обществени места. Никакви луксозни хотели с потенциални свидетели като „Хей-Адамс“.

Всъщност Роби нямаше кой знае какъв избор. Или се подчиняваш на правилата, или те изхвърлят от играта.

Сградата беше сгушена между други като нея. Намираше се в един от кварталите на Вашингтон, в който не стъпваха туристи заради високата престъпност. Дори уличните бандити избягваха тази сграда, убедени, че не си струва да получат куршум в главата или двайсет години в някой федерален затвор.

Преди да влезе в обезопасената стая, беше принуден да се раздели с мобилния си телефон, но категорично отказа да предаде и оръжието си. Но охранителят настоя и той му предложи да запознае Синия с алтернативното му предложение. То беше пределно просто и ясно: или задържа пистолета, или се срещат в „Макдоналдс“ от другата страна на улицата. В крайна сметка го допуснаха в стаята, без да му прибират пистолета. Синия седеше на масата. Хубав костюм, тъмна вратовръзка, пригладена коса. Роби предположи, че вече има внуци.

— Първо, не успяхме да открием твоя наблюдаващ агент — започна без предисловия той. — Второ, на посочената от теб глуха уличка нямаше никакъв мъж с пушка.

— Ясно — кимна Роби.

— Сега ми разкажи за снощното покушение срещу теб.

— Колата, от която стреляха, много приличаше на онези, които използва правителството.

— Това е изключено — отсече Синия.

Пръстите на Роби забарабаниха по масата.

— Не можете да откриете нито моя наблюдаващ, нито стрелеца, когото нокаутирах в една глуха уличка, но в същото време ти си убеден, че е изключено да са стреляли срещу мен от правителствен автомобил.

— Кое е момичето?

Роби дори не мигна. Беше трениран за подобни реакции. Мигнеш ли, губиш. Знаеше, че рано или късно ще научат за съществуването на Джули. След като бяха успели да го проследят, значи наблюдателният му пост не беше чак толкова секретен.

— Тя е предпазната халка на гранатата — отвърна той. — Случи ли й се нещо, всички отиваме по дяволите. Ако искате да ми кажете, че моят наблюдаващ е успял да се добере до нея, трябва да сте готови да направите всичко възможно за нейната сигурност.

Възрастният мъж изпъна рамене и подръпна вратовръзката си.

— Искам повече подробности, Роби — рече той. — Каква халка, каква граната?

— Това няма да ми отнеме много време, защото доста неща не са ми ясни — отвърна Роби.

Разказът действително му отне само няколко минути. Описа накратко убийството на родителите на Джули, опита й за бягство с автобуса, мъжа, който бе влязъл в него, за да я убие, и накрая експлозията.

— И там изгуби пистолета си, така ли? Онзи, с който си проникнал в апартамента на Уинд?

— Не съм го изгубил. Експлозията ме отхвърли на пет-шест метра. Опитах се да го намеря преди появата на ченгетата, но не успях.

— За разлика от теб федералните ченгета са го намерили . И съответно са направили връзка между двата случая.

— А има ли такава?

— Не сме сигурни. Налага се да разпитаме момичето.

— Не. Само чрез мен. Без преки контакти.

— Ние не работим така, Роби. Май все още не си съвсем наясно кой командва парада.

Дядото демонстрираше мускули, но Роби не остана особено впечатлен.

— Сред вас действа предател — тихо каза той. — Дори моят наблюдаващ да е изчезнал, той най-вероятно не е работил сам. На негово място не бих пропуснал да оставя някой, който да следи развоя на събитията. Ако тръгнете да разпитвате момичето, предателят ще докладва където трябва и ще я загубим.

— Аз мисля, че можем да я защитим.

— Ти мислеше същото и за Джейн Уинд, нали? — контрира Роби.

Синия отново подръпна вратовръзката си.

— Добре — кимна след кратък размисъл той. — Но очаквам от теб по-подробни описания, плюс писмен доклад.

— Ще ги получиш — отвърна Роби. — Но и аз очаквам същото от теб.

— Не променяш навиците си да притискаш хората, когато ти падне.

— Променям ги само когато се налага да се погрижа за собствената си сигурност, а също и за сигурността на хората, които ми вярват. Променям ги и тогава, когато смятам за неморално отнемането на нечий живот независимо от получените заповеди.