Дейвид Балдачи - Забравените

Няколко секунди по-късно всичко свърши. Карсън скочи на крака и се прицели.

Появил се частица от секундата по-късно, Пулър стори същото. Дулото на пушката описа светкавичен полукръг и се закова върху мишената.

Един пистолет беше насочен в гърдите на Карсън.

Друг в гърдите на Пулър.

Насреща му беше Мечо.

Криси Мърдок стоеше срещу Карсън.

Двамата мъже се разпознаха в една и съща секунда.

Карсън и Мърдок нямаха това предимство.

— Кои, по дяволите, сте вие? — изръмжа Пулър.

Мечо го гледаше мълчаливо с пръст на спусъка.

Мърдок не отделяше поглед от Карсън. Дулата на пистолетите им бяха на два метра едно от друго.

— А кои, по дяволите, сте вие? — попита Мърдок.

— Бригаден генерал Джули Карсън от армията на САЩ — представи се Карсън.

— Специален агент Джон Пулър, Отдел за криминални разследвания към армията на САЩ — последва примера й Пулър.

Мечо не го изпускаше от очи.

Пулър също.

— А сега кажете кои сте вие! — заплашително викна той.

Мечо продължаваше да мълчи и той се извърна към Мърдок.

— При последната ни среща ти беше по хавлия в имението на Лампърт и доколкото разбрах, се казваш Кристин Мърдок.

— Работен псевдоним — отвърна тя. — Истинското ми име е лейтенант Клаудия Диас от Националната полиция на Колумбия. Присъствието ми тук е свързано с провеждането на съвместна операция между нашите две страни.

— С каква цел?

— Борба с нелегалния трафик на хора. Операцията е одобрена от вашия Държавен департамент.

— А той? — попита Пулър и махна с ръка към Мечо.

— Той ми помага.

— Не ми прилича на колумбиец.

— Защото не съм — остро отвърна Мечо.

— Преди две вечери ми спаси живота — уточни Пулър. — Защо?

— Не ми хареса разстановката. Твърде много хора срещу един.

— Знаеше ли кой съм?

Мечо поклати глава.

— А защо й помагаш? — кимна към жената Пулър.

— Това си е моя работа.

— Не е ли време да се идентифицираме? — обади се Карсън.

Тя, Диас и Пулър извадиха служебните си значки.

Мечо не извади нищо.

— Откъде си? — попита го Пулър.

— Не съм от тук.

— Ненужно усложняваш нещата.

— Това не е мой проблем.

— Бяхме нападнати от половин дузина крадци на роби — поясни Диас.

— Какво съвпадение — рече Карсън. — Ние също.

— Но сте оцелели.

— Както и вие.

— Изхвърлихме труповете в океана. Препоръчвам ви да сторите същото.

— Защо?

— За да прикрием следите си и да не изпуснем едрата риба.

— Страхувам се, че вече сте я изпуснали — поклати глава Пулър. — Камионът с пленниците замина.

— Мамка му! — изсъска Диас и първа прибра оръжието в кобура си.

Карсън стори същото.

Но мъжете не помръднаха. Пистолетите им останаха насочени един в друг.

— Свободно, Мечо — подвикна Диас. — Ясно е, че нямат нищо общо с трафикантите на хора.

— Свали оръжието, Пулър — обади се и Карсън.

— Той да го свали пръв!

— Няма да стане! — изръмжа с блеснали очи Мечо. Жените си размениха многозначителни погледи.

— Мъже! — въздъхна Диас. — Винаги имат излишък от…

— Тестостерон — довърши вместо нея Карсън и я погледна очаквателно. — Ще го направим ли?

Диас кимна.

После с два скока се озоваха между Мечо и Пулър.

— Долу оръжията — изкомандваха в един глас те.

Лишени от избор, Пулър и Мечо бавно свалиха пистолетите си.

— Ти си ранен! — извика Диас, която едва сега видя окървавената риза на Пулър.

— Май да — отвърна той. — А вие двамата ще трябва да запълните някои празноти…

— Нямаме време — поклати глава Диас. — Камионът се е измъкнал и те вече знаят какво се е случило. Това означава, че незабавно ще прекратят операцията, а ние ще изпуснем и малкото улики, до които сме се добрали.

— Май наистина нямаме време, а? — подхвърли Пулър, заковал поглед върху лицето на Мечо. — Надявам се, че си достатъчно як, за да смениш една спукана гума…

Докато Карсън и Диас превързваха раните на Пулър, Мечо не само смени гумата на тахото, но успя да запуши и дупката от куршум в резервоара.

— Направихме каквото можем, но ще ти трябва истински лекар — предупреди Карсън.

— Права е — добави Диас.

Пулър навлече ризата си и ги изгледа поред.

— Добре — кимна той. — Първо хващаме лошите, а след това отивам да ме зашият. Става ли? — Извърна се към Мечо. — Ти свърши ли?

Едрият мъж затегна последната гайка и се изправи с щангата в ръка.

— Аз ще карам — обяви той.

— Не, аз ще карам — поклати глава Пулър. — А ти ще ми показваш пътя.