Дейвид Балдачи - Забравените

— Нямам такъв проблем — отговори Пулър. — Особено пък ако се опитат да ме убият.

— Можеш да бъдеш сигурен — мрачно каза Мечо.

Складът имаше четири стени — по една за всеки. Бяха принудени да се разделят, но решителността им да не допуснат дори един от престъпниците да се измъкне остана непоклатима.

Пулър пое задната стена.

Мечо предната.

На Карсън се падна лявата.

А на Диас — дясната.

Бяха готови за бой.

Но нямаше с кого.

Складът се оказа празен.

В импровизираните килии нямаше никой.

Претърсиха огромното помещение и десет минути по-късно се събраха в центъра.

— Трябва да им се признае, че действат бързо — процеди през зъби Пулър.

— Но къде са отишли? — попита Карсън. — Можем да ги пуснем за издирване. Все пак използват камиони.

— По магистралата се движат хиляди камиони — поклати глава Пулър. — Не можем да ги проверим всичките.

После нещо привлече вниманието му и тялото му за миг застина. В следващия момент той прелетя покрай Карсън, стигна до насрещната стена и се наведе да вдигне някакъв предмет от пода.

Останалите се присъединиха към него.

— Какво е това, Пулър? — попита Карсън.

Той й показа.

Беше пръстен. Малък сребърен пръстен с лъвска глава.

— На Диего е — рече той.

— Кой е този Диего? — попита Мечо.

— Хлапе на около дванайсет. Братовчед на Матео, който е петгодишен. Вероятно и двамата са били тук. Диего нарочно е хвърлил пръстена, за да остави следа. Много умно хлапе.

— Петгодишно дете — поклати глава Диас. — Защо са им деца на толкова крехка възраст?

— За проституция? — погледна я Пулър. — Светът е пълен с болни гадняри.

— Не. Рохас е зъл и безскрупулен престъпник, но никога досега не е отвличал толкова малки деца.

— Диего не е докаран по редовните канали. Той живее в Парадайз. Отмъкнали са го от дома му заедно с Матео.

Лицето на Диас потъмня от тревога.

— Какво? — изгледа я Карсън.

— Това е работа на Лампърт, а не на Рохас.

— Какво по-точно искаш да кажеш? — изправи се Пулър и пъхна пръстена в джоба си.

— Може би Лампърт разширява асортимента на стоката на своя глава, без одобрението на Рохас.

— В каква посока я разширява?

— В посока на терористите.

— Какво?! — възкликна Карсън.

— За отвличане на вниманието се създават фалшиви семейства. Майка, баща, малки деца. Това автоматично намалява бдителността, особено при пътуване. Не е в природата на човека да излага децата си на риск.

— Това не се отнася за Близкия изток — поклати глава Пулър.

— Да, така е — кимна Диас. — Там често ги използват като щит, а понякога и като бомби. Но тук не е Близкият изток. А хората, използващи децата като щитове или бомби, не са техните родители.

— Значи казваш, че пътуването с малки деца е отлично прикритие — погледна я Пулър. — За избягване на подозренията или поне на по-обстойни прегледи.

— При прекосяване на граници — добави Карсън.

— Така мисля — кимна Диас.

— Май трябваше да гръмна тоя Лампърт още при първата ни среща — промърмори Пулър, обръщайки се към Карсън.

— Трябва час по-скоро да ги открием! — настоя Диас.

— Със сигурност са ги извозили с камиони — промълви Пулър и се обърна към Мечо. — Имаш ли представа колко хора са били затворени тук?

Мечо огледа празните клетки.

— Наблюдавах доставките две нощи поред — отвърна той. — Всяка съдържаше по осемдесет души.

— Доста хора за преместване — отбеляза Пулър.

— Докато ние си приказваме тук, те най-вероятно вече пътуват към междущатската магистрала — нетърпеливо вметна Диас.

Пулър се замисли, а Карсън го гледаше с очакване.

— Не съм много сигурен — обяви най-сетне той.

— Къде другаде биха могли да отидат? — учудено попита Диас. — Имат стока за превоз, имат и купувачи.

— Ако съм на мястото на Лампърт и знам, че системата ми е компрометирана, едва ли ще доставя стоката си на купувачите. Той няма как да е сигурен дали не го следят и не чакат именно този ход, за да ликвидират цялата му мрежа. Което освен всичко друго ще му донесе смъртна присъда от Рохас.

— Тогава? — погледна го Карсън. — Какво ще направи с пленниците според теб?

Пулър извърна очи към тъмната шир на залива.

— Според мен ще ги върне на изпращача — тихо промълви той.

— Обратно в Колумбия? — учудено възкликна Диас.

— Обратно там, откъдето са дошли — отвърна Пулър и стрелна с поглед Мечо. — Ти как пристигна тук?

— Главно с плуване — отвърна едрият мъж и Пулър се досети, че няма да чуе подробности за преживелиците му, а само същината. — И аз бях пленен, което доста ме отклони, но все пак избягах. Придружителите ми нямаха този късмет. Те закъсняха от графика и това им струваше живота.