Дейвид Балдачи - Забравените

— Откъде избяга? — попита Диас.

— От една нефтена платформа навътре в залива. Изоставена, разбира се. Те използват няколко такива по пътя си от Мексико до Флорида. Така пренасят стоката.

— Не съм предполагала, че използват изоставени платформи в близост до брега на Флорида — замислено изрече Диас.

— Малко вероятно е, но не е изключено — обади се Карсън. — Почти всички изоставени платформи са по крайбрежието на Луизиана и Тексас, а има няколко дори във водите на Алабама. Но срещу бреговете на Флорида изобщо няма нефтени платформи. По принцип почти всички сондажи в тези води се оказват безрезултатни.

— Ясно — кимна Пулър. — Но Мечо твърди, че е бил на една от тях. Как ще обясниш това?

— През осемдесетте и деветдесетте години на миналия век някои енергийни компании откриват залежи от природен газ в залива на Флорида — започна Карсън. — На трийсет и пет — четирийсет километра от брега. Но щатските власти не дават разрешение за добив на газ. В началото на новия век федералното правителство окончателно прекратява проекта. Но в района вече има няколко готови платформи, които чакат разрешение за добив на газ. Отговорността за техния демонтаж е на енергийните компании, но за това е нужно време. Според мен са останали заради заведени дела. Когато на сцената излязат адвокатите, нищо не става бързо.

— Откъде знаеш всичко това? — втренчено я погледна Пулър.

— Министерството на отбраната ми възложи да напиша доклад по въпроса. Нали ти казах, че обръщаме внимание на всички теми, които имат връзка с националната сигурност. Съществуваха опасения, че изоставените платформи могат да бъдат използвани от терористи за проникване в страната. И тъй, аз изготвих карта на всички платформи в залива. Хиляди от тях са изоставени и са в процес на демонтиране или на превръщане в изкуствени рифове за подпомагане на морската флора и фауна. Това е единствената полза от тях.

— А министерството взе ли някакви мерки след доклада ти? — попита Пулър.

— Не. Той потъна в черната дупка при всички останали. Но дори за миг не съм допускала, че тези платформи могат да бъдат използвани от търговци на роби.

— Всичко това ми напомня за Тайната железница по време на Гражданската война, само че с обратен знак — въздъхна Пулър. — Превозват хората не към свободата, а обратно към робството.

— Ние също не сме допускали, че тези престъпници ще използват нефтените платформи — призна Диас.

— Нормално — обади се Мечо. — Но хора като Рохас и Лампърт използват всяка минута от живота си, за да бъдат на крачка пред останалите. Заради парите, разбира се. Те не могат да мислят за нищо друго освен за пари.

— Да се върнем на последната платформа, от която си избягал, за да стигнеш до тук — предложи Пулър. — Ще можеш ли да я откриеш?

— Надявам се — кимна Мечо. — Направих всичко възможно да фиксирам позицията й в главата си.

— Можем да се обърнем към Бреговата охрана — предложи Карсън. — Те ще осигурят катер, с помощта на който ще ликвидираме цялата група. Независимо колко могъщи и опасни са Рохас и Лампърт, нищо не може да устои на огневата мощ на подобен катер.

— Катерът е голям — поклати глава Мечо. — Ще го засекат от километри, ще избият пленниците и ще изчезнат още преди да ги доближи. Същото важи и за самолетите.

— Но все пак трябва да се направи нещо, нали? Не можем просто да стоим и да гледаме.

— Малка група, бързо и незабелязано проникване под прикритието на мрака — каза Пулър. — Това е единствената възможност.

— Ние сме само четирима — напомни му Диас.

— За малката група е прав — обади се Мечо. — Но с висока ефективност в боя.

— Нима изобщо не можем да поискаме помощ от местните? — възкликна Карсън.

— Аз не се доверявам на никого — тръсна глава Диас.

— Всъщност и аз — добави Пулър. — При всички случаи ще се наложи сами да свършим тази работа, но преди това искам да проведа един телефонен разговор.

— С кого? — пожела да узнае Карсън.

— Трябва ми отговор, а това е единственият начин да го получа.

Спряха на паркинга пред полицейското управление на Парадайз. Минаваше четири сутринта, градът беше тъмен и тих.

Това можеше да се очаква.

Но в сградата на полицията също беше тъмно.

А това не можеше да се очаква от институция, която по закон би трябвало да функционира денонощно седем дни в седмицата.

— С колко хора разполагат? — попита Карсън.

— Едва ли са много — отвърна Пулър. — Но и аз не съм идвал тук нощем.