Дейвид Балдачи - Забравените

Общият им арсенал възлизаше на два пистолета и една блокирала пушка.

Пулър поведе Карсън към една от близките дюни, която предлагаше несъвършено, но все пак достатъчно прикритие. Тропотът на приближаващи се крака ги накара да се спогледат.

— Положението е напечено — обяви Карсън.

— Били сме и в по-напечено — отвърна Пулър, докато проверяваше пистолетите. — Ще им трябва известно време да ни открият.

— Но ще ни открият, нали?

— Да.

— И ще имат преимущество в огнева мощ и жива сила.

— Със сигурност сме в по-неизгодна позиция.

— Това няма значение. Налага се да помисля как да стигнем върха на хранителната верига.

— Да ти имам самочувствието.

Карсън погледна телефона си.

— За съжаление, няма обхват и не мога да повикам кавалерията.

— Знам — кимна Пулър — И моят няма обхват. — Приведе се към земята и започна да се оглежда. — Ще ни трябва по-висока позиция.

— Боецът винаги търси по-висока позиция.

Той се обърна да я погледне, преценявайки дали да й зададе следващия си въпрос.

— Имаш ли нещо против да изпълняваш заповедите на един доброволец в армията?

— Мисля, че при създалата се ситуация трябва дори да настоявам за това — отвърна с вяла усмивка тя. — Твърде дълго съм седяла на блуза. Твоите бойни ботуши са по-свежи от моите.

Той избърса потта от челото си и подхвърли:

— Ще можеш ли сама да задържиш тази позиция?

Вместо отговор тя се покатери на върха на дюната, огледа брега и се спусна обратно.

— Ако разполагат с още едно РПГ, не. Бих могла, ако нещата опрат до обикновена престрелка. Поне за десет минути — разбира се, при пестеливо използване на мунициите.

— Ще ми трябват по-малко от десет минути — кимна Пулър. — Освен това ще ти оставя и двата пистолета.

— Какво си намислил?

— Да заема високата позиция.

— Като снайперист? Но пушката засече.

Пулър прещрака затвора, огледа механизмите за стрелба и ги обяви за годни.

— Мислиш ли, че някой е чул? — попита тя. — Все пак имаше стрелба и силна експлозия, а не сме чак толкова далече от града.

— Напротив, далече сме. Трябва да отчитаме и шума на прибоя.

— Ясно.

— Ще се справим, генерале.

— Нямам съмнения в това, като всеки боец. Желая ти късмет.

— Ще ни трябва и нещо повече от късмет.

— Разчитам, че ще се върнеш, Джон — докосна ръката му тя.

— Само едно нещо може да ме спре.

Карсън отлично знаеше какво е това нещо.

Смъртта.

Пое си дълбоко въздух и кимна.

— Ясно.

Пулър преметна пушката през рамо и изчезна.

Карсън премигна от изненада. В един момент беше тук, после просто го нямаше. Забележително постижение за мъж с неговите габарити.

Все пак е рейнджър, помисли си тя. На това са го обучавали.

Пъхна пистолета на Пулър отзад на гърба си, стисна личния си глок и издърпа затвора. После пропълзя в импровизираното си укритие малко под върха на дюната. Сега най-важното беше да остане невидима. Не могат да те убият, ако не те хванат на мушка, нали?

Беше убедена, че ще задържи достатъчно дълго пясъчната си позиция — разбира се, при престрелка с пистолети. Но това би означавало само да отложи неизбежното.

После щеше да умре.

А ако изстреляха още една ракета, от нея щяха да останат само микроскопични късчета органична материя.

Тя се прекръсти, зае позиция и вдигна пистолета.

Пулър огледа бойното поле и си избра висока позиция. Сега му оставаше само да се добере до там. „По най-бързия начин“, според отдавна възприетата военна терминология.

От опит знаеше, че това лежи в основата на всяка победна стратегия.

Когато противникът има предимство в огнева мощ и жива сила, най-важното е да го удариш бързо и на много места. С надеждата да го объркаш и да му отнемеш тактическото предимство, ако има такова. А след това да се оттеглиш и да се подготвиш за следващия удар.

Пулър нямаше нищо против объркването на врага, но предпочиташе да го ликвидира изцяло.

Намери стратегическата позиция и ловко се покатери на близкото дърво. Краката му потърсиха опора в чатала между дънера и някакъв дебел клон. Погледна през оптическия мерник на пушката и направи необходимите корекции, отчитайки посоката на вятъра, разстоянието до мишената и още няколко второстепенни фактора.

Мъжете бяха шестима, разделени на групички по трима. Придвижваха се във V-образна формация — водачът най-отпред, останалите двама отзад и леко встрани. От позицията му на дървото приличаха на стрели, които напредват през пясъка. Очевидно имат някакво понятие от военна тактика, помисли си той. Но недостатъчно за това, което предстоеше. Огледа пространството зад щурмоваците, опитвайки се да открие евентуални подкрепления. Нямаше никакво намерение да повтаря грешката, която беше допуснал в „Сиера“.