Дейвид Балдачи - Забравените

— Може би е ядосал един тип, който носи обувки четирийсет и седми номер.

— Какви обувки, какъв четирийсет и седми номер?

Пулър й разказа за отпечатъците в градинката пред къщата за гости.

— Това е същият човек, който ми спаси задника оная вечер — добави той. — Не мисля, че го направи от любезност, и може би вече съжалява. Но не се съмнявам, че именно той е захапал Лампърт. Работи във фирма за ландшафтна поддръжка. Готов съм да се обзаложа, че обслужва именно имението на Лампърт.

— А защо иска да му навреди?

— Нямам представа. Може би съм се вторачил в погрешна посока. Но мъже с неговите умения се срещат много рядко. Не мога да повярвам, че е дошъл тук да стриже трева.

— Какво правим с цялата тази информация? Да се свържем с Пентагона, с АБН или с Граничния патрул?

— Все още не знаем достатъчно — поклати глава Пулър. — Ако разлаем кучетата, а те си имат достатъчно очи и уши в този град, никога няма да получим доказателствата, които биха ги ликвидирали. Просто ще изчезнат и няма да се върнат повече.

— Когато разберем къде отива този камион, може би ще получим доказателствата, за които говориш — отбеляза Карсън.

Пулър внезапно натисна газта и тахото полетя напред.

— Какво правиш? — извика тя. — Ще ни видят!

— Вече са ни видели.

— Какво?!

— Два автомобила зад нас, които приближават като танкове „Ейбрамс“.

Тя рязко се обърна и действително видя двата чифта фарове, които бързо ги настигаха.

— По дяволите! — изруга тя и измъкна пистолета си.

— Ниска ефективност от това разстояние и тактическа разстановка — поклати глава Пулър. — По-добре вземи пушката ми и се прехвърли отзад. Аз ще сваля стъклото. — Очите му се заковаха в огледалото за обратно виждане. — Петдесет метра. Цели се в предното стъкло и радиатора.

— Разбрано — кимна тя, докато се прехвърляше на задната седалка.

Пулър натисна бутона за сваляне на задното стъкло. Тя извади пушката навън и я опря на багажника, после изведнъж вдигна глава.

— Ами ако тези отзад са от полицията или ФБР?

В същия момент стъклото се пръсна на ситни късчета.

— Не мисля — отвърна Пулър. — Какво чакаш още? Стреляй!

Карсън вкара пет куршума в предното стъкло и радиатора на първия автомобил. Той се люшна встрани, а от предницата му започна да излита пара.

Тя стреля още два пъти. Надупченото предно стъкло отлетя встрани. Водачът се беше привел напред, борейки се да задържи колата на пътя. Напразно. Машината кривна и заора в канавката.

— Едната кола е аут! — докладва задъхано тя.

— Не бързай да се радваш! — изръмжа Пулър.

От облаците пара изскочи вторият автомобил — голям и тежък джип, който бързо ги настигаше.

Тези хора не се шегуваха.

Двамата стрелци, надвесени от прозорците, ги засипаха с куршуми.

Лявата задна гума на тахото гръмна.

— Пулър! — изпищя Карсън.

— Знам — отвърна той, докато се бореше с кормилото, за да задържи колата на асфалта.

Карсън стреля още веднъж, после спря.

— Продължавай! — изкрещя Пулър.

— Пушката засече!

— Мамка му! — изръмжа Пулър и погледна в огледалото. Джипът бързо се приближаваше. Освен спуканата гума бяха получили пробойна в резервоара. Доказателство за това беше стрелката за горивото, която стремително падаше към нулата.

— Губим гориво — изкрещя Карсън. — Цялата кола вони на бензин!

— Улучили са резервоара — поясни Пулър.

Тя се обърна и ужасено потръпна. Джипът беше на метър-два зад тях. Предницата му всеки момент щеше да се забие в тахото. После изведнъж изостана. Тя зърна причината за това и моментното облекчение отстъпи място на ужаса.

— Пулър!

— Какво?

— Имат РПГ!

Човекът до шофьора се беше показал през прозореца с ръчния противотанков гранатомет на рамо. Онзи зад него му помагаше да стабилизира оръжието.

Това беше причината да изостанат. Да избягнат експлозията на кота нула, когато тахото се превърне в огнено кълбо.

Карсън се смъкна на седалката в мига, в който мъжът натисна спусъка. Слава богу, че се държеше здраво, тъй като в същия момент Пулър рязко нави волана наляво.

Тахото се разтресе, но се подчини. Ракетата профуча вдясно от него и се взриви сред близките дървета.

Замаяната Карсън падна между седалките. Тежката машина излезе от пътя и се заби в плиткия склон. Задната врата рязко се отвори. Една силна ръка я прихвана през кръста и я измъкна навън.

В следващия миг Карсън и Пулър бягаха с всички сили, за да спасят живота си.